Абстрактната живопис на Франк Стела

Франк Стелаамерикански художник, който започва кариерата си през втората половина на 20-ти век и продължава да създава невероятни произведения на изкуството в съвременността. Той е признат майстор на пост-живописната абстракция в духа на т. н. хард-живопис – “стил на острото лице”, или “рисуване с твърди контури”. Роден в Мелдън, Масачузетс, САЩ на 12 май 1936 г. От 1950-1954 учи в Академия Филипс в Ендоувър. 1954-1958 – учи живопис и история в Принстънския уневерситет. Посвещава се на живописта и изкарва прехраната си правейки рисунки и чертежи.

В периода 1958-1959 създава  в големи формати черна живопис” – черни ленти, успоредни на рамката, отделени с бяла ивица  в различни конфигурации. Повърхността на картините е изпълнена с ивици, успоредни на краищата и разделени от тънки бели пространства. Изглежда като мрачен лабиринт, през който внимателно се плъзга тънък лъч светлина. Стела работи с бояджийска техника и инструменти, създавайки строго геометрични  картини, с гладка повърхност и липса на емоционалност. Той е автор и на „нейерархични композиции”, които са твърде различни от европейската традиция в живописта. В двата цикъла  „Черни картини”  и „Алуминиеви картини” авторът използвайки алуминиеви черни бои. Друг известен цикъл е  „Концентрични квадрати”, в който традиционната монохромност художникът заменя с полихромност и релеф.

Произходът на минимализма може да бъде проследен назад във времето до Мондриан (холандски художник, който едновременно с Василий Кандински и Казимир Малевич поставя началото на абстракционизма). В действителност Франк Стела  започва като поклонник на Мондриан, след което разработва дори един по-сдържан стил. Той се отказва от традиционния правоъгълен формат на платното, за да се увери напълно, че неговите картини „не приличат на прозорци”. Сега разнообразната формата на платното се превръща в неотделима част от композицията. В една от големите му творби, величествената `Императрицата на Индия`, тази форма е обусловена от вклиняването и разтварянето на четири големи орнамента във вид  на обърната буква `V`. Те са идентични по размер и форма, но напълно различни по цвят и по отношение на връзката си с цялото. Нещо повече, боите съдържат прахообразен метал, който придава на картината дъгоцветно сияние. Това е още един начин да се подчертае  яснотата на повърхностите и да не се позволи картината да се сравнява с „ръкотворния” вид на кавалетната живопис. Ето защо `Императрицата на Индия` едва ли може да се смята за картина в традиционния смисъл.

 

В средата на 70-те години той започва да създава особено големи, причудливи, с необичайна форма картини, наподобяващи скулптури, използвайки метални парчета с различна форма и големина. (цикъл „Екзотични птици“- 1976 г.). По-късно , за да придаде релефност на картините си Стела добавя и стоманени тръби, телени мрежи, фибростъкло, картон, а също и блестящи бои в ярки цветове.  В по-късните си творби характерната за художника геометричност е заменена от пространственост и триизмерност. В тях  границата между живопис и декоративно изкуство е силно размита. В периода 1982-1984 Франк Стела отдава почит на конструктивизма, изпълнявайки  много  (литографски) и релефни вариации, базирани на графиките на Ел Лисицки (съветски архитект и художник, водещ представител на руския и еврейския авангард). През 90-те години на 20 век художникът се занимава със създаването на декори и сценография за театъра в Торонто. През 2009 г. Франк Стела е награден с Националния медал за изкуства на САЩ, а през 2011 г. получава и наградата на Международния център за скулптура за постиженията си в тази област.

Етикети:, ,

Публикувано на: 15 юли, 2020 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството