Икебана

Японецът живее с цветята, с трепет и вълнение ги отглежда, грижи се за тях, любува им се с цялото си сърце. В тях той се стреми да съзре законите на природата и собствено си присъствие в нея. Дзен превърнал тази любов към цветята в средство за приобщаване на съзнанието към съвършенството на природата в изкуство, наречено КАДО „Пътят на цветето”(другото название на икебана „цвете/растение, поддържано в живо състояние”). Произходът на традиционната японска икебана 生け花се свързва с навлизането на будизма в страната. Будистките храмове и манастири се превръщат в центрове на обучение по различни видове изкуства., сред които и аранжирането на цветя и растения. До стените на будистките храмове били поставяни бронзови съдове с цветя или каменни съоръжения, запълвани с пясък и пръст, в които имало всякакъв вид растения. В подредбата на тези ансамбли едно от растенията представлява главния акцент на композицията и винаги е насочено нагоре, към небето, а другите допълват общия изглед. С течение на времето тези вертикално ориентирани букети се стилизират, стават по-семпли, с по-опростена структура, с по-разчупени форми и с по-конкретна цветова символика. Съществуват няколко правила при създаването на икебана: Всички елементи се поставят асиметрично, образувайки някакво подобие на триъгълник.; пропорциите на основните елементи определят размера на вазата(кензан), диаметъра и височината му; при съставянето на букета, вазата трябва да е в съответствие с цветята. Желателно е той да бъде едноцветен. Има и множество способи за подреждане на цветята в съответствие с японската традиция. Четири са основните и най-важни стилове в икебаната, всяка от които притежава уникални особености. РИККА 立花 най-древната японска школа за подреждане на цветя. Използвала се е при украса на храмове и свещени храмове на Буда. Характерното за този стил е вертикалното разположение на цветята и клонките, като по този начин те символизирали вярата. Задължително се използва и хризантемата, символизираща живота. Един от най-сложните стилове, основаващ се на строги схеми и композиция. Основните елементи трябва да са винаги девет. Цветята биват подбирани в съответствие със сезона. Рикка е сложна, строга и многослойна конструкция, прекрасна със своята изящност и дълбочина. ДЗЮИКА – това е свободен стил в икебаната. При него се използват различни видове вази и предмети. Спазването на основните правила не е задължително, но все пак не бива да бъдат пренебрегвани основните принципи на икебаната. Материалите могат да бъдат дори метал и пластмаса. СЕКА 生花при този стил се подчертава хармонията и красотата на цветята. Композицията е изящна, лека и лаконична. Основа на композицията са три стръкчета, допълнени от по-малки клончета и цветчета, разположени едно зад друго. По този начин се създава илюзията, че вички елементи са от един ствол. МОРИБАНА 盛り花 в превод „натрупани , накамарени цветя”– олицетворява обемността в природата. Вазата обикновено е с овална или кръгла форма, достатъчно широка и плоска. Съдът в който се поставят цветята се нарича „кензан”. На дъното му си поставя кръгла желязна с остри шипове поставка. Върху нея се закрепват съставните елементи. В този стил могат да се използват както плодове, така и зеленчуци. НАГЕИРЕ 投げ入れ цветната композиция се състои от три компонента, образуващи разностранен триъгълник. При този стил се използуват високи вази в които цветята и клончетата се закрепват без специални приспособления. Символиката на цветята, дърветата, тяхното съчетание в изкуството икебана образуват сложен език. Така например борът и розата – това е вечната младост и дълголетие, божур и бор – младост и благоденствие, божур и бамбук – мир и благоденствие, цветно зеле, хризантема, орхидея – радост. Бамбукът е и символ на дълголетие, олицетворява мъжката сила. Бамбуковите, боровите и сливовите клонки често се използват заедно, защото така символизират дълголетието, тъй като тези растения остават зелени и през хладно време. Кайсиевите клонки се използуват много често при икебаната, защото са символ на женската красота и изящество. Очите на японките често се сравняват с яйцевидните плодове на кайсията. Разцъфналите клони на ябълката са израз на желанието за мир и спокойствие и благоденствие в семейството. Икебана е един удивителен начин за изразяване на мисли, чувства и настроения чрез съчетанието на различните цветя. Материалите на композицията могат да подскажат за различните сезони. Пролет – използуват се полунапъпили клонки или пролетни цветя като нарциси, лалета, зюмбюли; лято – рози, ириси, слънчогледи; есен – тънки клонки от различни плодни храсти; зима – голи дървени клони, фрезии. Има и определени правила при изработване на букети за различни празници. В Новогодишните букети трябва да присъстват листа от бамбук и борови клончета, а при сватбените – разцъфнали сливови клончета, съчетани с клони от кайсия. Въпреки че усвояването на изкуството на икебана е доста сложно, то е доста увлекателно не само поради възможността за себеизразяване, но и като частичка от особената красота на природата.

Етикети:, ,

Публикувано на: 25 юни, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството