Маските

От прикритие за ловеца до атрибута на магьосника, от театрален реквизит до карнавален символ – маските сякаш винаги са ни съпътствали. Първите маски, датиращи от дълбока древност, възникват от практически съображения – маскиран ловецът можел да издебне незабелязано дивеча.
Индианците са надявали еленови кожи, закрепвали си дървени рога, а в носа си затъквали орлови пера, за да измамят зрението и обонянието на животното. Връщайки се с богата плячка, маскираните ловци благодарели на духовете с танци. По късно с привилегията за подобно общуване с духовете се сдобиват магьосниците и шаманите. Сменяйки маските на различни духове, понякога те разиграват цели спектакли. Някои американски индианци използвали „преобразуващи се маски”. Последством задвижване на лостове и дърпане на връв, лицевата част на маската се разтваря и отдоле се появява друга. Посредством маските Куакиутъл се разказват митове. Американските индианци използват също тотемните маски на птици и животни като емблеми на отделните фамилни родове. Пре ацтеките съществуват мозаични маски, които са направени от последователно редуващи се ленти тюркоаз и лигнит, положени върху отливка на човешки череп. Задната част липсва, а отвътре той е подплатен с кожа. Ирокезите носили маски от царевични обелки, за да плашат злите духове. Това племе имало „Общество на лъжливите лица” – група лечетели, съумяващи да придобият специална мощ след поставяне на маските. На нов етап от историята на маските зад изображенията на духове и животни крият лицето си представителите на разни тайни мъжки съюзи, присвоили си огромна власт. На нощните си сбирки те осъждали и наказвали прегрешилите според техните схващания.

В Западна Африка членовете на тайното общество на леопардите надявали наметеало от кожата на петнистия хищник и си слагали нокти , с които измъчвали жертвите. Маската била демонстрация на безпристрастност, а и застраховка срещу отмъщението на наказаните. Племето бамелике от Камерун носило цветна маска направена от хиляди маниста, редставляваща слона и леопарда – кралски символи на властта и богатството. Според една легенда, кралят можел да се преобразява в което от двете животни пожелае. Широко приложение маските намират в погребалния ритуал за преминаване в отвъдното. Най-известният пример е златната маска на Тутанкаман, удивително точно възпроизвеждаща чертите на младия фараон. Доката при обикновените маски на мястото на очите и устата има отвори, при погребалните те са запечатани плътно, за да не може душата на покойния да напусне тялото и да вреди на живите. В театъра на азиатските страни маските и гримът и досега говорят за героите повече от словото. В японския театър “Но” белият цвят символизира благородството, червеният – мъжеството, кафявото – низшия произход. За разлика от гръцките маски японските не изразяват бурни емоции. При тях настроението се показва чрез едва забележимите полутонове, възникващи при лекото обръщане на главата по посока на светлината. В Тибет и злите и добрите персонажи носят страшни маски. В Европа еволюцията на маската може да бъде проследена по години. От ритуалното и използване през комедия дел`арте с маските на Арлекин, Панталоне и Пиеро до традиционните карнавали, най-прочут от които е венецианският. Той се провежда през февруари и е невероянто зрелище. Заслуга за това имат венецианските маски, които са основния му символ. Самият карнавал датира от XI век, но костюмирането и гримирането е въведено през 1436г. Тогава майсторите на маски биват признати за отделна търговски гилдия в рамките на града. В миналото венецианците обличали дълги черни пелерини и покривали лицата си с бели маски, от които се виждали само очите. Карнавалните дрехи ставали все по-колоритни и пищни. Още тогава Венеция се превръща в град на разноцветни маски, причудливи шапки с пера и звънчета, украшения и кринолини – една жива приказка, която и днес става все по-красива. През XVIII век венецианците използвали различни маски, но най-популярна била доминото. Слагайки го, всеки ставал непознаваем в тълпата. Маскирали се всички, независимо от пола и социалното си положение. Това давало свобода, тъй като никой не знаел, с кого общува или флиртува. Дамите и господата се разхождали грациозно в колоритните си костюми скривайки се зад разноцветни маски или загадъчни домина. Мистерията позволявала едновременно да останеш скрит но не и незабелязан, както и да кажеш онова, което дълго време си таил, да се потопиш в едно фантастично изживяване. През годините, обаче, маскирането било забранявано от органите на реда, тъй като се появили хора, които злоупотребявали с анонимността си. Заради това, в последствие, носенето на маска останало позволено единствено по време на карнавал. А за жените се запазила възможността, ходейки на театър да слагат домино. Залезът на Венецианската република под ударите на Наполеоновите войски през 1797 временно прекъсва традицията, но през 1978 тя е възродена благодарение на група студенти от тогаващната Академия за изящти изкуства, които отварят първия съвременен магазин за маски във Венеция. Традиционните карнавални маски в италианските градове са наследени от езически времена. В Кастелнуово това е човека елен, в Ивреа – кралят мелничар, в градчето Момойада на остров Сардиния – „мамутоните” в кози кожи и с дървени маски на лицето. Създаването на маски е занаят, който напомня този на художниците. Маските предстявляват прикритие или преобразяване в друго същество. Използвайки маска човек се преобразява и извършва действия,неприсъщи за него.

Етикети:,

Публикувано на: 4 ноември, 2014 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството