„Рекламата е манипулация на психиката с цел да се създават определени
предпочитания. Задачата на рекламата е да се запечата образът на стоката в подсъзнанието. (…) Езикът на рекламата е език на подсъзнанието.” Съвременният човек трудно може да си представи свят без реклами. Първата реклама в света е била разпространявана от уста на уста. Това е основната и все още най-силна форма на рекламиране, откакто хората са започнали да 
се снабдяват един друг със стоки и услуги. Мнозина смятат, че
рекламата е възникнала в писмена форма с появата на вестниците през 17 век. Всъщност французинът Теофаст Ренадо (официалният физик на Луи XIII) е създал много ранна версия на дъска за обяви на супермаркет. Във втората половина на 17-ти век, печатната реклама в индиректна писмена форма е станала много популярна в Англия. Английските вестници често са публикували представянето на нова книга или текст за откриването на нова театрална пиеса. Първите реклами в печата били по-скоро информативни и доминиращо описателни. В тях не бил използван езикът на убеждаването. Необходимостта от реклама възниква с появата на стоковото производство. В многовековното развитие на рекламата са се сформирали много начини, форми и средства за въздействие върху купувачите. Рекламата не е плод на модерното време. В Месопотамия търговците на зърно и вино са имали емблеми, в Рим и Египет са давали търговски обявления, написани върху дъски. Голямо развитие рекламата претърпява след появата на книгопечатането. През 1631г. във Франция се появява печатната реклама. Първите печатни рекламни агенции са в Париж, издават се листи за обяви – специални рекламни издания, известни като “Парижки афиши”. У нас първата рекламна листовка се появява през 1827г., а първата рекламна обява е отпечатана в „Цариградски вестник„. Големи поетеси като Багряна пишат рекламни текстове, Бежков рисува реклами. През 1932г. агенция
През 1932г. агенцияRaymond Rubicam наела университетски преподавател на име Джордж Галъп, който станал първият директор маркетинг изследвания в света на рекламата. Галъп разработил много от техниките, които продължават да се използват и днес, за да се открие кои реклами работят и кои не – въпросниците, фокус групите, панелите със слушане, както и пийпълметрията. Рекламата поддържа жизнения цикъл на всяка стока. Наука или изкуство, или по-скоро и двете, рекламата възпитава естетиката и художествените възприятия на съвременния човек.
Съвременният зрител все още е свидетел на дълги тиради, които неуморно и многословно възхваляват качествата на дадена стока. Още в края на 60-те години става очевидно, че разработената в началото на века американска “текстова стратегия” (copy strategy) започва да става все по-досадна и далеч не оказва очаквания ефект на пазара. Методът и се основава върху словесното изтъкване на предимствата на продукта. Основна част от него е подчертаването на изключителното предложение за продажба, използвано и до днес в познатите по цял свят рубрики “Телевизионен пазар”. Втората тенденция в рекламата е емоционалнато въздействие, чуствените внушения, търсене на ефект върху несъзнателните
механизми на психиката. Друг важен метод при рекламирането е тоталната, всепроникваща, невербална сугестия(внушение). Манипулацията на психиката в добре направената реклама се осъществява на няколко нива: Първо ниво – бърза смяна на отделни „парчета” в дотолкова кратък отрязък от време, който не позволява разчитане и разбиране, а само „схващане”. Второ ниво – забавено движение, обикновено кръгово или въртеливо.Този тип движение в много случаи оказва хипнотичен ефект по аналогия с бавния танц на шамана около огъня или завъртането на диска на хипнотизатора. Разбира се да се сведат всички форми на рекламата до тези два модела би било огрубяване. Компютърът все повече и повече е навлязъл в съвременните рекламни стратегии, прибавяйки нови и неимоверно мощни възможности за манипулации на образа. Компютърната анимация придава на предмета едно още 
по-фантастично качество – прави го жив, „одушевява го”. Самата дума анимация идва от латинското „anima – душа”.В по-общия случай на „оживяване ” на предмета в компютърната реклама се набляга върху еластичността и гъвкавостта на формата, върху „гримасниченето” на продукта или способността му да има мимика. Самото компютърно манипулиране на образа вече е предпоставка за проникване в дълбочинните подсъзнателни нива на потенциалния клиент. Компютърната реклама най-често работи с реални предмети, познати от ежедневието. В това се състои и една от основните „хватки” на виртуалната реалност – хем е реалност, хем не е.
Компютърната обработка стига още по-нататък – стреми се към създаването на идеално фактура. Продуктът е самото съвършенство – без драскотини, без отпечатъци от фабричен калъп. Целта е постигането на неземен, свръхестествен, магически образ на предмета. Съвременната култура, и особено аудиовизуалната, не остава безразлична към мощното хипнотично внушение на рекламата. „Клиповите” поколения и „компютърните” деца са факт. Целеустремеността на рекламните внушения, преминават с енергичност в киното(в което са родени и откъдето са произлезли), в телевизията, в компютърните игри. Рекламата не е феномен с отрицателен знак. Тя има своята функция в социума. Но нейната прагматична ориентация и все по-ефективни внушения поставят въпроси от характер, който надхвърля анализа и само като изкуство.
