Характерен белег на италианските ренесансови градини са терасите, оформени с подпорни стени, стълби, балюстради и вази. Поради стръмния терен терасите и пътеките са тесни, а подпорните стени – високи. Това обстоятелство позволява създаване на пещери. Важна роля в оформянето на парковете от този период имат водните съоръжения – фонтани и каскади. Големи, малки, шумни, тихи или подвижни, те са място за забавление. Съществен елемент в парковата композиция е амфитеатърът, който е заимстван от античните римски вили и е служел за празненства. Вила Д`Есте в Тиволи е един от шедьоврите на градинско-парковото изкуство на Ренесанса.
Кардинал Иполит ІІ, син на Лукреция Борджия, потомък на богатото семейство Д`Есте от Ферара, искал да стане папа. След като това не се случило, се установя в Тиволи като негов управител и решава да построи своя резиденция. Прелатът отклонява река Ание в канал, който да минава през града и да осигурява вода на фонтаните във вилата. Той наема най-известните архитекти и градинари по това време, за да превърнат стария манастир във великолепен дворец – вила Д`Есте. Автор на вилата е Пиеро Лигорио. Неговите градини се отличавали с голямо разнообразие на парковите елементи, с богатство от скулптурни, пластични форми и водни ефекти.
Строежът на сградата и градините бил започнат през 1540 г. Върху изграждането на водните площи и фонтани Лигорио работил съвместно с художника Оливиери. Вилата е построена на стръмния скат на хълма Тиволи, където още личали останки от античната вила на Адриан. Композицията на градината се развива на пет тераси. Горната тераса непосредствено е свързана с архитектурата на сградата и е оформена от подпорни каменни стени и стълби. В самата подпорна стена са вградени три пещери, украсени със сталактити, сталагмити и статуи. От втората тераса започва истинската градина. Централен елемент на терасата е фонтанът на колосалната лилия.
Алеята на стоте фонтана се намира на третата тераса, като от едната страна е каскадата на Сибила, а от другата – античната площадка. Покритите с мъх фонтани са очарователни. Животински глави, дракони, лилии и различни фигури хвърлят вода на Алеята на стоте фонтана, а Сибила е отправила своя поглед към нимфи и речни божества. Предполага се, че каскадата на Сибила е дело на Микеланджело.
През 1660—1670 г. великият скулптор Бернини създава фонтаните „Големият бокал“ (Bicchierone) и „Орган“ (Organ). При Водния орган се получава контрастно въздействие от мощните водни струи на каскадата, които се отразяват в спокойната огледална повърхност на канала и го раздвижват едновременно чрез въздуха. Необикновеният зрителен ефект се допълва от музиката. Това е първият в историята „свирещ” фонтан. Конструкцията му наподобява тази на музикалните кутии.
В края на градината се намира Rometta, която включва в себе си множество символи на Вечния град: вълчицата, Ромул и Рем, Пантеона, храма на Веста и др.
В миналото озеленяването се осъществявало главно от ниски подкастрени храсти. Богатата зеленина и високите кипариси, които са засадени по-късно, значително променят първоначалния вид на вила Д`Есте, без обаче да нарушават основните идеи на композицията.
През 2001 г. вила Д`Есте е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Много знаменити личности са посещавали вила Д’Есте. Един от тях е композиторът Ференц Лист. Красивите фонтани на парка го вдъхновяват да напише Les Jeux d’Eaux а la Villa d’Estе (завършен през 1877 г.).
*Снимките в публикацията са от личен архив
