Лудвиг ван Бетховен (16 декември 1770 – 26 март 1827)
„Онзи, който наистина разбира моята музика, трябва да може чрез нея да се освободи от страданието и нещастието на хората около него.”
Произведения: 32 сонати за пиано, 5 сонати за пиано и виолончело, 10 сонати за цигулка и пиано, 17 струнни квартета, 9 симфонии, 1 опера, 1 балет, 2 меси и много камерна музика и композиции за пиано. Най-популярна и обичана е Пета симфония на Бетховен. През втората Световна война тя става известна като „Победната симфония”, защото първите три нотни знака, прочетени по морзовата азбука, образуват буквата “V” – символ на победата. Девета симфония е единствената симфония, в която присъства вокален елемент на финала, където хор и оркестър се сливат във великолепието и неповторимото въздействие на „Одата на радостта” (създадена по стихове на Фридрих Шилер). Тази част става символ на Съвета на Европа през 1972 г., а през 1985 г. държавите-членки на ЕС я определят за официален химн на Европейския Съюз.
Бетховен в киното
Филми за него
„Безсмъртна любима” (1994 г.) с режисьор Бърнард Роуз и убедителното превъплащение на актьора Гари Олдман в ролята на Бетховен. Един увлекателен, романтичен филм за живота на композитора, изграден върху историята на намерените след смъртта му три неизпратени писма до неговата „Безсмъртна любима“ и опит да се разгадае мистерията. За силното въздействие на филма спомага и звученето на невероятната музика на Бетховен в изпълнение на Лондонския симфоничен оркестър, дирижиран от сър Джордж Шолти.
„…Можеш ли да промениш факта, че ти не си изцяло моя и аз не съм изцяло твой – О, Господи, погледни красотата на природата и успокой сърцето си с това, което е неизбежно – Любовта изисква всичко и при това справедливо – от мен за теб и от теб – за мен.”
„Партитурите на Бетховен” (2006 г.): съвместен проект на немски и американски студиа. Филм на режисьора Агнешка Холанд. Вълнуващ разказ за последната година от живота на Бетховен, борбата с глухотата му и подготовката за изпълнение на Девета симфония за първи път пред публика във Виена. Забележително е изпълнението на Ед Харис в ролята на композитора и партнирането на Даян Крюгер в ролята на младата амбициозна студентка Ана Холц, която е изпратена да преписва партитурите му.
В над 500 филма прозвучава музиката на Бетховен. Сред тях са:
„Преди изгрев” (1995 г.) – Piano Sonata No. 8
„Мизъри” (1990 г.) – Piano Sonata No. 14
„Смърт във Венеция” (1971 г.) – “Fur Elize” (Bagatelle No. 25 in A minor WoO 59) (1810 г.)
„Обществото на мъртвите поети” (1989 г.) – Piano Concerto No. 5 in E-flat major, Op. 73 “Emperor” (изпълнен за първи път 28.11.1811г.).Режисьорът Питър Уеър създава един завладяващ и подтикващ към размисъл филм, радващ се на голям успех както сред критиката, така и сред публиката. „Той докосна зрителите така, както нито един от филмите с мое участие не го е правил“ казва актьорът Робин Уйлямс, който прави незабравимо изпълнение в ролята на Джон Кийтинг. Учителят разказва на своите ученици за “Обществото на мъртвите поети”, вдъхновява ги да обичат поезията и ги окуражава да живеят така, както те искат.
“Crape Diem, момчета! Уловете момента. Направете живота си необикновен!”
Емоционалното предизвикателство на Джон Кийтинг е посрещанато от учениците с неудържим ентусиазъм и всеки от тях променя по различен начин живота си завинаги.
„Пианистът” (2002 г.) – Piano Concerto No. 5. Режисьор Роман Полански, с участието на Ейдриън Броуди, Емилия Фокс и др. Това не е идеен филм, а драма за оцеляването на полския евреин-пианист във Варшавското гето. Творбата е направена скромно и интелигентно, независимо че не е лична история на Полански, но едва ли някой може да се съмнява, че това е филмът, който той е очаквал да направи цял живот. Присъствието на богато тъмнокафяво, с въздействието на избледнели фотоси – цветовете на старите снимки и на историята, разбива сърцата на зрителите.
„Котка върху горещ ламаринен покрив” – Symphony No 5 in C Minor, Op 67 (изпълнен за първи път 1808 г. във Виена)
„Имението Хауърдс Енд” (1992 г.) – Symphony No 5
Режисьор Джеймс Айвъри. Адаптация по романа на Едуард Морган Форстър от 1912 г. С участието на Ема Томпсън, Антъни Хопкинс, Хелена Бонъм Картър и др. Носител на 3 награди “Оскар”`92 – за главна женска роля на Ема Томпсън, адаптиран сценарий и сценография; 2 награди на Британската академия – за най-добър филм и главна женска роля на Ема Томпсън; “Златен глобус”`92, Националното общество на филмовите критици за главна женска роля на Ема Томпсън и др.
„Г-н Джоунс” – Symphony No 9 in D minor, Op. 125 (наричана още „Хорална”) (1824 г.)
„Портокал с часовников механизъм” (1971 г.) – Symphony No 9
Един от най-ярките и ключови филми на 70-те. Режисьор Стенли Кубрик по едноимения роман на Антъни Бърджес. С елементи на фантастика, драма, трилър и комедия. Главната роля се изпълнява от актьора Майкъл Макдауъл.
„Блясък” (1996 г.) – Symphony No 9
Режисьор Джейн Скот. Дълбока, красива история, наситена с музика. Той е сред фаворитите за всички престижни филмови награди през 96-та и се нарежда сред петте най-популярни филма, заснети в Австралия. Филмът е базиран върху действителен случай от живота на гениалния пианист Дейвид Хелфгот, който прекарва дълги години от живота си в болнични заведения, борейки се със своята психическа обремененост. С тази роля австралиецът Джефри Ръш е открит за международната аудитория и удостоен с „Оскар” за превъплъщението си в Хелфгот.
„Речта на краля” (2010 г.) – Symphony No 7 in A major, Op. 92 (изпълнена за първи път на 8.12.1813 г.). Историческа драма. Носител на четири Оскара. Режисьор Том Хупър. Историята на крал Джордж VІ (Колин Фърт), страдащ от говорен дефект и срещата му с логопеда Лайънъл Лог (Джефри Ръш). По време на терапията между тях се заражда необичайно приятелство. Благодарение на нетрадиционното лечение Джордж VІ превъзмогва заекването. На финала на филма произнася по радиото реч, която ще обедини и вдъхнови нацията по време на Втората световна война на фона на Концерт No 5 за пиано.
>Библиотечни документи, които можете да намерите в отдел “Изкуство”.<