Стъклото е уникален материал и поради особените му изключителни свойства и качества е истинско предизвикателство за човешките сетива. От откриването му през древността до днес стъклото изминава дълъг и динамичен път на развитие. За съвременния живот то е незаменим материал, прилаган в бита, а поради изключителните си качества се използва и в изкуството и архитектурата.
Vitrage, stained glass, Glassmalerei, vetro. На френски, английски, немски и италиански език витраж означава само едно – стъклопис. Тази техника възниква в 10 в. като елемент на готическата архитектура. Витражът не е типичен за исляма, но в Синята джамия в Истанбул могат да се видят великолепни образци. В светския живот той се появява през Възраждането. Богати търговци украсяват домовете си с гербове от цветно стъкло. Има ги в рицарски замъци, 
имения, и дворци на благородници. Сега витражът у нас се ползва с уважение най-масово в заведения и хотели предимно под формата на осветителни елементи. В България витражното изкуство е може би техниката с най-кратка история. Много са малко стъклописните примери, които имаме в историческото си наследство и е редно да успеем да ги съхраним. В църквата на Ванга в Рупите прозорците греят във витражни фризове, в столичната църква “Успение Богородично” – също. Други примери са – черквата “Рождество Богородично” в Роженския манастир, витражите от обществените сгради като съдебните палати в София и Русе, в Народната банка, в Софийската градска библиотека, Софийски университет и др.
Не си представяйте стъклопис само на прозореца. Той става и за преградна стена, врата и пано, монтирано в огледало. Много хора бъркат, смятайки че той се прави лесно като върху стъкло просто се рисува с боя. Техниката е далеч 
по-сложна. След като се направи проект се взимат цветни стъкла върху които се нанасят специални бои. Те издържат на високи температури, защото оцветеното стъкло се изпича при около 760 градуса по Целзий. Цветното стъкло се дорисува, за да се постигне плътен тон, който след
изпичане става хомогенен и траен. Нарисуваното стъкло се изрязва по контура и с оловна лайстна се споява със съседно парче. Компоненти присъстващи във витржа са – рисуваните елементи (стъклописи), метала, който служи за свързване на парчетата, основните рамки и хидроизолационните материали. Рисуването върху стъкло с бои, които не се изпичат е повърхносна техника, не позволява добра спойка и може след няколко години боите да се олющят. Рисуваният слой на стъклото може да пострада в резултат на влошаване качеството на структурата на самото стъкло, но този така крехък и специфичен слой е изложен и на други рискове от повреди.
Венецианско (муранско стъкло). Мурано е остров, разположен на километър северно от Венеция. По онова време стъкленит
е мъниста имали статут на разменна монета в търговията. Муранското стъкло е използвано в бижутерията под формата на разнообразни ръчно изработени мъниста, пръстени, както и на компоненти за обеци, висулки и други накити. Художествените и функционални качества на муранското стъкло са толкова високи, че то се превръща в синоним на изящество, финес, красота и качество. В тази област на Италия са запазени уникалните малки ателиета и фабрики за производство на духано стъкло с много високи естетически качества. Венецианското стъкло е характерно със своята лекота, фина, филигранна изработка. Неслучайно Мурано и до днес е синоним на художествено стъкло с високо качест
во. Затова дълги години това производство се е пазело в тайна от останалия свят. Тази популярност на издухваното стъкло довежда до създаването на школа, която и до днес подготвя едни от най-добрите художници стъклари в тази област. По – известни техники на производство и видове стъкло са – кристално стъкло, емайлирано стъкло, стъкло с нишки от блестящ метал, многоцветно стъкло, млечно стъкло и стъклени имитации на скъпоценни камъни.
В Ню Йорк се намира един от най-големите музеи за стъкло в Съединените Америкаснки Щати и 
един от най-големите и в света – Корнинг музей (Corning museum of Glass). Корнинг музей сега е най – голямата колекция на стъкло в света, съдържаща повече от 45 000 обекти от античността до наши дни. Музеят, библиотеката и организирането на изложби привличат огромен брой посетители – около 400 000 годишно. Друг много известен и престижен музей за стъкло е Рихимаки. Той се намира във Финландия в сградата на бивша стъкларска фабрика. Той е и изложбено поле за съвременни художници от цял свят.
Съществуването на стари и откриването на нови музеи на стъклото показва значението и приноса му за развитието на дизайна, архитектурата и изобразителното изкуство. Създадено от човешкия гений, то крие неразгадани тайни и възможности, с което предизвиква непреодолимата човешка воля и желание за прогрес, развитие и съвършенство.
