Йордан Пиндиков

В тази статия ще представим художника Йордан Пиндиков – име непознато на по-широката аудитория, но чието творчество заслужава внимание. Роден е на 19 януари 1892 г. в гр. Провадия. Негов баща е известният по онова време адвокат Хрисант Попов. Първите години от живота си Йордан Пиндиков прекарва в гр. Провадия, след което семейството му се премества във Варна, където бъдещият художник завършва гимназия през 1909 г. Още от малък проявява талант на умел рисувач, но за голямото изкуство го открива проф. Иван Мърквичка. Това става ясно от интензивната кореспонденция, запазена до днес между Мърквичка и Пиндиков. Професорът прави опити да убеди семейството младият художник да замине за София и да му стане „колега” както се изразява в едно от писмата. Явно известният чех е бил убедителен, защото Пиндиков завършва живопис през 1916 г. в Художествено-индустриално училище, София при проф. Иван Мърквичка и проф. Стефан Иванов. По време на обучението е оценен като талантлив студент и е поканен за помощник при изографисване на храм-паметник „Александър Невски”. Като помощници са участвали и много други руски и български художници (някои от тях са били студенти по това време): Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Цв. Маринова, К. Щъркелов, Вл. Лазаров и др. От запазени архивни записки и бележки става ясно, че конкретната работа на Пиндиков в храма се е състояла в рисуване, оцветяване и контуриране на орнаментите, а обекти са били арките със сводове в южната част на „Александър Невски”. Тази отговорна и нелека задача едва не коства живота на младия художник, който отдалечавайки се за да обхване изцяло орнамента, полита заедно с дъската на скелето от близо седем метра височина. За негово щастие пада върху купчина пръст. Пиндиков си спомня идвайки в съзнание, че вижда как всички работещи по това време в храма са го обиколили. Проф. Ст. Иванов го успокоявал, давал му кураж, че се е отървал леко и скоро ще се оправи. И не след дълго художникът отново рисува, но колегите му го окарикатуряват по параваните на рисувателното училище как хвърчи от кубето на „Александър Невски”.

Йордан Пиндиков взема участие в Междусъюзническата и Първата световна война, а по-късно във Втората световна война като офицер към ІV дивизия, където създава редица портрети на български офицери.
От 1920 до 1952 г. Пиндиков е учител по рисуване в Попово, Варна и други градове. Членува в дружеството на Северно-българските художници със седалище Велико Търново и в дружеството на Варненските художници (до 1944 г.). Поддържа връзка с различни представители на интелигенцията по това време: Райко Алексиев, Николай Райнов, Дечко Мандов, Тихомир Коджаманов. Запазен е неговият шарж, правен от големия български карикатурист Кирил Буюклийски.
Йордан Пиндиков участва активно в културния живот на Варна. Награждаван е многократно за своята педагогическа дейност. Известен е със своята педантичност при подготовката и изнасянето на лекции по история на българско и чуждо изобразително изкуство. Нееднокранто е канен като организатор, лектор и жури на различни прояви от културния живот на страната. Участва в колективни окръжни и национални изложби, както и във всички на Дружеството на варненските художници, на което е председател.
Предпочита портрета, пейзажа и натюрморта. Създава редица скици и рисунки на хора от тогавашната интелигенция, както и на близки хора. Пиндиков е ненадминат майстор на психологическия портрет, от който струи вътрешната духовна сила на модела. В редица портрети художникът разкрива интимните вълнения и преживявания на портретувания, а в други изпъква силния му характер. Портретите на Пиндиков носят в себе си психологически заряд и дълбока правдивост, изпълнени са с много чувство и откровение. По негови скици е изработена дърворезбата на иконостаса на голямата църква в Попово. Творбите му са притежание на много галерии и частни колекции в страната и чужбина.
Йордан Пиндиков умира на 23 декември 1961 г. в гр. Варна.