Гравюрата в стил “Укийо” (картина на плаващия свят) е жанр в японското изкуство, възникнал около 17 и 19 в. в Япония. Печатането на дървени блокчета в Япония (木 版画 – мока ханга) е техника, известна с използването сѝ в стила Укийо-е. Тя е прилагана и за отпечатване на книги през същия период. Печатането на дървени блокчета е било използвано в Китай, дълго преди появата на по-лесно подвижната техника, но през периода Едо (1603-1867) е приета и в Япония. Въпреки че (моку ханга) прилича на западната графика в някои отношения, тя значително се различава с това, че се използват мастила на водна основа (за разлика от западната графика, където се използват мастила на маслена основа). Това позволява получаването на широк спектър от ярки цветове, глазури и цветова прозрачност. „Укийо” разкрива емоционалния мир на обикновения човек, неговите занимания и интереси. Светът на японската гравюра е светът на театърът „Кабуки”, на пъстроцветните народни тържества и фестивали, на шумните увеселителни квартали в големите градове. Това е и светът на тихо уединение сред лоното на природата. Основните жанрове в „Укийо” са театралния (предимно изображения на любими актьори, на театрален интериор и особено на сцена от популярна драма), портретния жанр, под което се разбира главно портрети на куртизанки и известни красавици от „увеселителните квартали” и пейзажния жанр. Един от ярките представители на школата на японската гравюра е УТАГАВА КУНИСАДА(1786-1864). В началото на своето творчество той рисува множество портрети на кокетни и лукави куртизанки. В последствие се заема с разработването на исторически теми. Кунисада е и привърженик на многофигурните композиции, в които образно-пластичния строй е подчинен на ярък, емоционално наситен колорит.
Друг интересен представител на гравюрата от дърво е КИТАГАВА УТАМИРО (1754-1806). Той е известен изключително като майстор на женския портрет, в който жанр разработва свой оригинален стил, надхвърляйки рамките на „Укийо”. За него най-голям интерес представлява сферата на човешките емоции, като портретният му маниер се свежда не до задълбочена психологическа характеристика, а до разкриване на човешката душевност в определен момент. Той постига това посредством пластиката на движенията и изразителността на жеста, както и чрез приглушения пастелен колорит. Утамиро е забележителен и с това, че обръща поглед назад, към японската класическа живопис и преди всичко към аристократичния по характер жанр ямато-е, като умело вплита неговите художествени принципи в тъканта на новия жанр.
КАЦУШИКА ХОКУСАЙ (1760-1848) e титанът на японското изкуство. Спокойният японски
ландшафт той издига до естетическа категория. Пейзажът става по-камерен, 
конкретен и обитаем, превръща се в емоционално явление, разкриващо човешката душевност. За първи път в рамките на японската гравюра именно Хокусай създава самостоятелен пейзажен жанр, в чието разнообразие прилага и редица прийоми на западноевропейската живопис като перспективата, триизмерността на обемите, конструктивното прилагане на цвета, в съчетание с принципите на класическия източен пейзаж.
Със своеобразните си прийоми и специфични художествени принципи японската гравюра привлича вниманието на младите, търсещи западноевропейски художници от втората половина на 19в. По този начин се открива пътят за проникване на японското изкуство в Европа. В Япония на този популярен жанр, дълго време се е гледало с известно снисхождение. Едва през последните няколко десетилетия, след вече установения престиж на „Укийо” в Европа, японците сякаш „откриват” това свое изкуство, започват да го оценяват и то главно в аспекта на влиянието му върху европейския импресионизъм.
