Съществуват различни легенди за това, как е създадено ветрилото. Според една от тях Еол – древногръцкият бог на ветровете, посетил спалнята на Психея, но съпругът и Ерос, се върнал по-рано. Уплашен, посетителят излетял, но едно от крилата му останало в ръцете на съпруга. Психея го взела и нежно започнала да “прави вятър” на разгневената си половинка, а той, разнежен, бързо й простил. Според друга легенда, една китайска империатрица, изнемогвайки от горещина, откъснала клонка и я размахала пред лицето си.
Така 
било поставено началото на хилядолетната традиция. В Древен Египет красиви младежи разхлаждали господарите си, веейки им с палмови клонки. С привилегията да извършват това били удостоявани благородници, носещи специална титла -“този, който носи ветрило от дясната страна на фараона”. Отначало аксесоарът
бил изработван от палмови или лотосови листа, а в по-късен период от шраусови или паунови пера. Ветрилото се появява в Япония между VI-VIII век. Начинът за изработката се определя със закон. Там то представлявало тънки ивици от японски кипарис, прикрепени с конец. Броят на лентите от дървения материал се различавал според ранга на притежателя. Японското ветрило 
символизира различни неща- приятелство, уважение и добри пожелания. Дръжката на ветрилото символизира началото на живота, а ребрата му са пътищата на живота, които отиват във всички посоки. Ветрилото било и неизменна част от танца на гейшите, както и от актьорската игра, но било използвано и от войниците, като
начин за изпращане на сигнали към бойното поле. През IX век е пренесено в Китай. Почитатели на аристократичния аксесоар били и античните народи – елини и римляни. Там бил познат в своя несгъваем вариант, изработван от листа или паунови пера с дървена или костна основа. След залеза на Римската империя 
обаче, ветрилото изчезнало от бита на европейците. Тук пръст имала църквата със строгите си норми, според които лицето не бивало да се прикрива, а да изразява откритост. Кокетната вещ се появила в Европа през Късното средновековие, пренесена от пътешествениците по време на големите географски открития, и от участниците в кръстоносните походи. Във Франция ветрилата идват на мода благодарение на Катерина Медичи, която притежавала великолепна
колекция от 900 екземпляра. Друга владетелка – кралица Елизабет Първа(1558–1603), определяна като най-бележития монарх в английската история, установила правилото да получава от поданиците си един единствен подарък – ветрило. Днес се пазят 30 нейни притежания, покрити с рубини и смарагди. През XVII век се 
разпространили богато украсените ветрила от дантела, с вградени огледала или скъпоценни камъни, от злато и сребро, с дъсчици, фино изработена слонова кост, обвити с панделка и украсени в основата с изискан пръстен. Понякога дръжката им скривала специален тайник за послания или…отрова.
Най-голям разцвет великолепният аксесоар преживял през XVIII век. Съучастник на женското кокетство, ветрилото се превърнало в тайно оръжие за съблазън и флирт. Езикът му бил особено популярен в страната на свободните махи-Испания. Цветът също имал свое послание. Белият бил предпочитан от невинните 
девойки, плътният черен се използвал при траур, черната дантела-за съблазън, червено-черен-за корида или като аксесоар от танцьорите на фламенко. Начинът на носене бил изпълнен със смисъл. Бавното затваряне израз
явало съмнение. Отказ или несъгласие се демонстрирали с напълно затворено ветрило, а напълно отвореното било израз на любов. Бързи, резки махове издавали вълнение, почукване с леко разтворено ветрило по длан, обърната нагоре – очакване; потупване по бедрото отстрани – “следвай ме”, потупване отпред -”готова съм да ви последвам”.
От Испания тайният език бил пренесен и възприет и във Франция. През XIX век ветрилото загубило от очарованието си. За изработката му се използвали по-евтини материали. Модата диктувала да се поръчват ветрила за определени събития, върху които се появили хералдически символи. С необикновено изящество се отличавали произведенията в стил Модерн, направени от щраусови пера със седефена основа или изработени от черупка на костенурка. Модата от тази епоха се влияела силно от екзотиката на Древния Египет и Япония. Актуални били и аксесоарите в източен стил, пасторалните сюжети и пауновите пера. Арт деко предлага на жените друга концепция, в която ветрилото не се използва за флирт и съблазън, а е просто стилен детайл, издаващ «dolce vita». След Втората световна война и възхода на стила New Look, като естествена реакция на годините на недоимък, ветрилата отново се появяват на модния подиум. В наши дни от артистичен аксесоар, символизиращ власт и синя кръв, ветрилото се е превърнало в обикновен предмет. Донякъде то е загубило практичната си функция, но не и своя романтичен ореол. Но нека се оставим да бъдем омагьосани от загадъчни дами излъчващи тайнственост, изкусно подчертана от прелестните ветрила в техните ръце и нека с присъствието си да продължават да носят изяществото и изискаността на отминали епохи.
