Унгарският композитор и пианист Ференц Лист е роден на 22 октомври 1811 г. в унгарското село Доборян. Благодарение на баща си, който забелязва музикални наклонности у сина си, бъдещият композитор започва отрано музикално обучение. Едва 8-годишен изнася първия си концерт, обявен е за дете-чудо и сравняван с великия Моцарт. Париж, Виена, Ваймар са градовете, през които преминава Ференц Лист, търсейки изява на своята страст – музиката. Личните познанства с композитори като Карл Черни, Николо Паганини, 
Рихард Вагнер, Хектор Берлиоз, Фредерик Шопен формират през годините таланта на Лист, вдъхновяват го за нови композиции. Голяма част от неговото музикално наследство са транскрипциите за пиано, които той прави. В продължение на много години води живот на пътуващ пианист импровизатор. Жан-Ив Клеман, биограф на Ференц Лист го нарича “първата рок звезда” в историята на музиката. Поетът Хайне въвежда термина „Листомания”, тъй като изнасяните концерти имали невероятни ефекти върху публиката и особено върху женската част от нея. Някои критици смятат, че Ференц Лист е откривател на клавирния рецитал. Доказва, че един пианист и едно пиано са достатъчни да изнесат концерт. Възхищение у публиката буди и свиренето му по памет, което за онова време е нещо нетипично. На 36 годишна възраст 
Лист рязко прекратява кариерата си на концертиращ артист и изцяло се отдава на композиране и транскрибиране. Освен това е диригент, музикален педагог и общественик. Той е най-крупрната фигура на унгарската романтична музика. Над 1200 са създадените от него опуси – симфонии, оратории, увертюри, маршове, меси, легенди, концерти, етюди и др. Счита се за основоположник на програмния жанр в музиката и откривател на симфоничната поема. Всъщност такова произведение е съществувало и преди, но Ференц Лист първи въвежда неговото название.
Симфоничната поема е произведение в една част, в свободна форма, годна за последователно излагане на различни епизоди, вдъхновено от поетична, философска или друга конкретна идея. По своя идейно-емоционален замисъл е свързана с определени поетични образи с литературно-сюжетно развитие. Всяка симфонична поема има специално подзаглавие, определящо характера на нейното съдържание и музикалните й образи.
В историята на музиката Лист влиза като създател на новия романтичен жанр „симфонична поема”. Така нарича той девет свои композиции, завършени около 1854 г. и издадени в 1856-1857 г. По-късно са написани още четири. Това са големи едночастни произведения, съчетаващи различни принципи на формообразуване (сонатини, вариации, рондо). Възникването на новия жанр е подготвено от цялостното развитие на романтичния симфонизъм. Предшественица на симфоничната поема е програмната концертна увертюра в свободно трактувана сонатна форма. Подчертавайки това родство, Лист нарича някои от бъдещите си симфонични поеми концертни увертюри. Кръгът от образи в тези произведения е много широк. Лист се вдъхновява от световната литература на различни народи – от античния мит („Орфей” и „Прометей”), английските и немските трагедии („Хамлет” на Шекспир и „Тасо” на Гьоте) до поемите на френски и унгарски съвременници („Какво се чува в планината” и „Мазепа” на Юго и „Прелюдии” на Ламартин). Както в клавирното си творчество, така и в поемите си, Лист често пресъздава образи от живописта („Битката на хуните” на Каулбах и „От люлката до гроба” на Зичи). Лист се привлича от сюжети, които рисуват силни по дух хора, картини на големи народни движения, битки и победи. Той създава ярък образ на централния герой, носещ голяма философска идея и съсредоточава цялото внимание на слушателя върху неговите преживявания.
Композираните от Лист симфонични поеми са 13. Грандиозни са тези оркестрови творби, в тях е въплътен целия гений на композитора. За първа се счита „Какво се чува в планината” по Юго. Следват: „Прелюдии” по Ламартин, „Тасо. Жалба и триумф”, „Прометей” по Освободеният Прометей от Хердер, „Плач за героите”, „Мазепа”, „Орфей”, „Унгария”, „Битката на хуните” по едноименната картина на Каулбах, „Идеали” по Шилер, „Празнични звуци”, „Хамлет” по Шекспир, „От люлката до гроба” по Зичи.
