На 6 януари се навършват 145 години от рождението на Александър Скрябин – руски композитор, един от ярките образи на музиката на XX век. Негова майка е пианистката Любов Щетинина, концертираща пианистка, завършила Петербургската консерватория. Вероятно от нея той наследява музикалния си талант, въпреки че тя умира само няколко седмици след раждането му. Още от дете Скрябин проявява интерес към музиката, а и към други видове изкуства. За всичко, с което се занимава, проявява голямо въображение и прави нещата така, както го ръководи собствената му фантазия без да подражава на никого.
Съчинява мелодии, стихове, свири на пиано, посещава концерти и опери. На десетгодишна възраст става кадет в Московския кадетски корпус, но военното дело не е нещо, което го привлича. Той по-скоро се занимава с композиране на музика и в последните класове паралелно учи в консерваторията. Завършва я през 1891 година. В следващите години обикаля Европа като изнася клавирни концерти, включващи предимно негови творби. Берлин, Хага, Париж, Амстердам, Брюксел са градовете, в които композиторът пожънва успех. След завръщането си в Русия продължава да концертира в Москва, Петроград и други по-малки руски градове. Паралелно с това той композира и вече е автор на няколко сонати и симфонии. В продължение на 5 години, от 1897 до 1903 година Скрябин преподава пиано в Московската консерватория, но педагогическата дейност не го привлича, тъй като отнема много от времето му за композиране. В следващите години композиторът създава множество произведения в различни музикални жанрове – сонати, симфонии, етюди, експромпти, прелюдии, мазурки, поеми, пиеси. Характерно за композирането на Скрябин е, че преди да напише нотите на листа, той емоционално изживява музиката и в съзнанието си вижда завършено своето произведение.
Най-впечатляващи са две произведения на Скрябин, написани в периода 1905 –1910 г. Това са „Поема на
екстаза” (която Скрябин нарича свое главно произведение) и “Поема на огъня” – “Прометей”, с които той остава в историята на музиката. Композиторът силно симпатизира на някои мистични учения и вярва, че тоналностите имат свои собствени цветове. В „Поема на огъня” той дори поставя светлината като отделна партия и първи инструмент. Някои музикални критици наричат Скрябин основоположник на цветомузиката. Други считат, че той е от така наречените синестети, т. е. хора, притежаващи “цветен слух” и които с възприемането на едно сетивно възприятие предизвикват в съзнанието друго такова – в случая звук и цвят. Това явление се нарича синестезия и е открито за първи път през 1666 г. от Исак Нютон, който чрез изследвания открива спектъра на цветовете и повлиява на днешното разбиране за въприятието и теорията на цветовете. Наименованието произлиза от гръцките думи syn – заедно и aishesis – усещане. Като притежател на цветния слух Скрябин построил спектър, напълно различен от този на Нютон. В този спектър на всяка нота отговаря определен цвят. Композиторът дори проектира машина за “музика на цвета”, наричайки я светлинен клавир.
Скрябин силно се увлича от суфизма и Инаят Хан, известен суфист по онова време и неговото произведение “Мистицизмът на звука”. Там той твърди, че звукът има собствена, пречистваща сила. Вдъхновен от това, Скрябин мечтае за синтез между изкуствата. Замисля нещо грандиозно – най-голямата “Мистерия”, където всички художествени компоненти – музика, светлинни ефекти, хор и природа да са в органично взаимодействие, за да пресъздадат не само общата атмосфера на мястото на действието – Индия, а и да достигнат до израз на най-незабележими на пръв поглед детайли – тайнствени шепоти, шумолене, музика, шествия, танци. След изпълнението на тази “Мистерия” Скрябин е смятал, че светът ще се промени. Създаването на това произведение композиторът считал за главна цел в живота си. Към “Мистерия” има само нахвърляни скици. Написва само първо “Предварително действие”. Ранната смърт на композитора не му позволява да осъществи грандиозния си проект.
