Лабиринтът е едно от най-древните средства за съзерцаване, които човека познава и използва за своето личностно и духовно развитие.Той е древна (медитативна) практика, успокояваща ума, забавяща потока от мисли и събуждаща вътрешните усещания и интуиция. Чрез него можем да получим яснота, отговори на 
въпроси, или помощ в поставянето на целите ни по Пътя. Буквалното значение на думата „labyrinthos” на гръцки е „голям каменен дом”. Най-древните лабиринти са издялани в скалите изображения, най-често намирани в пещери в Испания, Италия, Португалия, Сардиния, Ирландия, Великобритания, край Егейско море и др. Наблюдават се сходства във формата на лабиринтите – кръгла, със седем концентрични пътеки. От този ранен период, освен лабиринтите върху каменни
повърхности, са оцелели и останки от керамика с рисунки на лабиринти по стени. Може би най-известният лабиринт от всички съществуващи е този на остров Крит, построен от Дедал по заповед на цар Минос. Легендата разказва, че царят поставил задача на Тезей да убие Минотавъра, чудовището, обитаващо лабиринта. Трудност се състояла в това, че никой човек преди не е успявал да излезе жив от там. Историята става още по-интересна, когато дъщерята на царя обиква Тезей и му помага чрез хитрост да изпълни заръката на баща си. „Нишката на Ариадна” остава в историята като символ на надеждата, че изход винаги съществува, независимо от сложността на положението. Лабиринтът в Римската империя – По времето на Римската империя са разпространени лабиринти с квадратна форма. Плиний споменава за
лабиринти, сред които е и гробница на етруските, намираща се край римския град Клузиум, днешния Чиуси, Италия. Тя представлявала квадратен монумент от камъни и входът й отвеждал в подземията на лабиринт, в който човек без нишка от конец не би могъл да излезе. Из цялата територия на империята се срещат красиви подови мозайки с изображения на лабиринти, които стават един от най-разпространените символи. Правени са различни опити за класифицирането на римските лабиринти и затова те се разделят на меандър, серпентина (змиеподобни) и спирални. Все пак преобладава броят на малките изображения на лабиринти, които вероятно са служили за съзерцание или са имали защитна функция. Лабиринтите през Средновековието – Те се възприемат бързо сред все по-широко разпространяващото се християнство, превръщайки се в част от неговата символика, 
архитектура и философия. Т.нар. молитвени лабиринти служили не само за декорация на подовете на храмовете, но се използвали и при молитвите като връзка с Бог на високо духовно ниво, докато поклонниците вървели на колене през тях. Характерното за всички било, че съдържали единадесет концентрични пътеки, т.е. с четири повече от по-древните класически лабиринти. Един от най-старите примери за църковен лабиринт е намиращия се в древната базилика Сан Репаратус, Алж
ир. Подобни лабиринти, разположени върху подовете или по стените, се срещат и след Х в. в Италия и Франция. След ХІV в. започват да се предприемат действия за заличаването и унищожаването на лабиринтите от християнските храмове, тъй като били възприемани като символ на всичко зло и грешно и напомняли за езическите времена. Един от най-знаменитите и красиви лабиринти, посещаван от хора в продължение на стотици години и който е оцелял от унищожение, е лабиринтът в катедралата на Шартр. През по-голямата част от годината е покрит с килими и столове за посетителите. Открива се най-често в петъчни дни от Великден до септември или по време на събития и служби. На 24 юни, в деня на лятното слънцестоене е позволено на посетителите да вървят през него. Лабиринтът е изработен от редуващи се сини и бели каменни павета, подредени в концентрична форма, съставена от общо дванадесет пътеки. Тревни и градински лабиринти – Те били намирани из Британските острови, старата Германска империя, Дания и 
Южна Швеция и представлявали красива и сложна форма от подрязани храсти, чийто заплетен модел оформя една единствена пътека от входа до центъра на лабиринта. През епохата на Барока и Рококото градинските лабиринти служели единствено за развлечение на посетителите в парковете. Каменните лабиринти на Севера – През ХІХ в. във Финландия, Лапландия и Швеция са открити едни от първите каменни лабиринти, направени от дребни или по-големи речни камъни. Подобни видове са открити в Исландия, Брандербург, Германия и Дания. Употребата на символа на лабиринта е обща черта на северните
народи. И до днес навсякъде в Скандинавия са открити подобни каменни лабиринти, наброяващи около 500 обекта. От там те се разпространяват в Естония и Русия. В Скандинавия също са много разпространени и рисуваните лабиринти в църквите. Повечето от тях са служили за декорация на тавани и стени или като фрески директно върху току що нанесената мазилка в храмовете. Направеният кратък преглед на появата и историята на лабиринта убедително го представя като неизменно присъстващ елемент в различни култури, устоял на преходността и забравата. Така той се превръща в част от културната памет на европейските народи. Макар този символ да е претърпял изменения, именно неговото постоянно развитие е довело до по-цялостното му изучаване и осмисляне.
