През юни 1967г в Monterey (сцена на действието в няколко романа на американския писател-нобелист Джон Стайнбек : „Тортила Флет“, „Улица Консервна“, „Благодатният четвъртък“), се провежда 
Международен рок фестивал, който продължава почти цяла седмица. Забележителни са дрезгавите импровизации на Джанис Джоплин, която именно на този фестивал се превръща в звезда от световна величина. Именно тук Джими Хендрикс изнася най-незабравимото шоу в историята на рок музиката, завършило с ритуално изгаряне на митичната му китара Стратокастър. Този инструмент е обявен за най-добрата електрическа китара в света и се превръща в икона на американския рокендрол.
От 15 до 17 август 1969 в градчето Бетъл щата Ню Йорк се провежда легендарния фестивал Woodstock, който е свързан също с хипи движението. „Поглеждайки назад, към Америка от 60-те 
години, бъдещите историци, подробно ще изследват значението на едно такова подобно движение. То предизвика
общественото внимание през дните и нощите от 15 до 17 август 1969г. Спомените за това събитие, като че ли започва да ни кара да искаме да бъдем свободни и да мечтаем. Кара ни против волята ни, понякога, да искаме да бъдем бунтари, да бъдем непокорни, необременени от предразсъдъци и всякакви догми и фалшиви ценности. Кара ни да искаме да бъдем обичани, да бъдем искрени. Кара ни да обичаме не само близките ни, но и непознатите. Кара ни да се опитаме да опознаем себе си, природата и светът край нас. Кара ни да захвърлим баналните задръжки на ежедневието и да тръгнем по бленуваните пътища на вдъхновението. Кара ни да останем вечно млади.”– из есето на американското списание “Тайм”, посветено на рок фестивалът Уудсток 1969 г. Роден през 1969 –та, година след най-кървавите месеци след Втората Световна война в историята на Америка, а и на светът – 1968, когато са студентските бунтовете във Франция, Италия, САЩ, пражката пролет в Чехия, бунтовете за социална справедливост и човешки права в САЩ и по света, разгарът на войната във Виетнам, убийствата на лидерът за човешки права д-р Мартин Лутър Кинг и голямата надежда за по-доброто бъдеще на Америка – президентът Кенеди, фестивалът Уудсток излиза извън границите на традиционната представа за културно събитие и придобива размерите на нещо много по-голямо – мит.
И все пак, трябва да се знае, че по своята същност, замисъл и осъществяване фестивалът Уудсток е преди всичко рок концерт. Групите и музикантите свирили на него са били едни от най-популярните за своето време – „Блъд, сует енд тиърс“, Джо Кокър, „Крийдънс клиъруотър ривайвъл”, „Кросби, Стилс, Неш енд Йънг“, „Грейтфул Дед“, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, „Джеферсън Еърплейн,“ Карлос Сантана, Рави Шанкар, „Дъ Ху“ и други. Интересното около Уудсток 1969 е свързано не само с групите, които идват да свирят, но и с тези, които не успяват или отказват да се явят – Jeff Beck Group, Iron Butterfly, Ethan Brown, The Beatles, Led Zeppelin, Bob Dylan, The Byrds, Jethro Tul.
Хипи културата в литературата и киното
Филми: „Фотоувеличение“(1966, реж. и сцен. М. Антониони, муз. Х. Хенкок, група „Ярдбърдс”), „Забриски поинт”(1970, реж. М. Антониони, муз. Pink Floyd и др.), рок операта „Исус Христос суперзвезда” (1971, композ. и драматург Андрю Лойд Уебър), „Последното танго в Париж” (1972, реж. Б. Бертолучи), „Полет над кукувиче гнездо” (1975, реж. М. Форман), мюзикъла „Коса” (1979, реж. М. Форман, муз. Галт Макдермът), „Апокалипсис сега” (1979, реж. Френсис Форд Копола)
Литература: Дж.Керуак – „По пътя”, „Бродягите на дхарма”; У. Бъроуз – „Дрога”, „Голият обяд”, Кен Киси – „Полет над кукувиче гнездо”, поета-битник Алън Гинсбърг – „Вой”, поетът Лорънс Фърлингети „Чакам чудото”, Майкъл Маклур, Силвия Плат и др.
Вижте и Лятото на любовта I
