Като вид театрално изкуство пантомимата съществува от древни времена. В Древен Рим тя е представлявала солов драматичен танц с митологичен сюжет. Златният век на пантомимата е XIX.
Пантомимата е изкуство от семейството на театрално-зрелищните игри. Тя е от така наречените “ограничени” изкуства, подобно на балета, защото предумишлено се лишава от комуникативните възможности на словото, за да разгледа човека и човешките взаимоотношения от свой специфичен ъгъл и художествена позиция.
От своята специфична позиция пантомимата възпроизвежда действителността – обществените явления, мислите и чувствата на хората, политическите, философските, нравствените им възгледи. Тя обяснява живота и произнася присъди над неговите явления. От гръцки “пантомимос” означава подражаващ на всичко. Тя е театрално представление, в което художественият образ се изгражда без думи – с мимика, жестове и ритмични движения. Мимовете обикновено имат бял грим на лицето и бели ръкавици.
В тази статия по-подробно ще ви запознаем с един от най-известните мимове със сценично име Марсел Марсо. Роден е на 22 март 1923 г. във Франция и починал 22 септември 2007 г. Той е признат за най-великия майстор на пантомимата в света. От малък се увлича по това изкуство като непрестанно имитира мимиките и движенията на околните. Като юноша открива най-големите легенди на нямото кино: Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Хари Лангдън и др., които му служат за 
пример. През 1946 г. се записва в школата по драматично изкуство към театъра “Сара Бернар” в Париж, където се обучава при най-големите преподаватели по пантомима за онова време. След като завършва школата, е поканен да се присъедини към трупата на този театър и още с първите си роли печели шумни овации от публика и критика.
По-малко от година след постъпването си в трупата Марсо представя и първата си авторска мимодрама, която 
моментално се превръща в хит. През 1947 г. измисля своя безсмъртен Бип – своеобразния съвременен Пиеро, който се превръща в запазената му марка и в неговото второ “аз”. Бип е клоунът с тъжно бяло лице и е трогателен образ на доверчив човек, обичащ хората и живота, на когото не винаги му върви. Той е главен герой на многобройни миниатюри за човешката трагедия: “Клетка”, “Давид и Голиат”, “Париж се смее, Париж плаче” и много други. Критиците вече наричат Марсо – гения на пантомимата. Две години по-късно великият мим основава своя трупа, с която обикаля целия свят. Марсел Марсо се е снимал в няколко игрални филма. В “Първи клас” изпълнява 17 роли!
Той вярва в силата на духа, а не във физическата възрат. За него тайната на жизнеността му се
крие в това, че всеки ден работи с млади хора. Той казва, че “възрастта сама за себе си не съществува и не е от значение, докато ние самите не й се предадем!”. Чрез своите постановки, лекции, теоретически и практически уроци, той показва на своите ученици какво е тишината и колко е важна тя. “Тишината е изпълнена с огромно съдържание категория. Само замълчете за миг и си представете цялата лавина от мисли и чувства, които могат да връхлетят в стотни от секундата. Сега умножете тези чувства по много 
минути, много часове, много дни. И ще видите каква огромна мощ притежава тишината. А изразяването и е трудно, но от друга страна впечатляващо, пленително.”
Други думи на артистът са: “Пантомимата идва от улицата, от живота и реалността. Жестът и мимиката са искрени за разлика от думите”. Говорейки за новото, което внася в съвременното изкуство, Марсо казва: “Внесох тишината в света на театъра, където дотогава крале бяха думите и звуците.” Големият идол на Марсел Марсо е Чарли Чаплин. 
За него той казва: “Спомням си как ходехме да гледаме филмите му като деца. Ако като малък не бях гледал Чаплин, предполагам, че никога нямаше и да ми хрумне да ставам мим. Но тази смазваща, завладяваща сила да трансформираш невидимото във видимо ме покори завинаги”.
В изкуството на пантомимата понякога за 5 минути или за доста по-малко се показва цял един живот. В прочутата 4-минутна миниатюра “Младост. Зрялост. Старост. Смърт” Марсо по един уникален начин показва само в няколко минути живота на един човек. Думи на Марсо във връзка с това са: “Това е изкуство на метаморфозата, което не подлежи на обяснение. Няма обяснение за много неща в изкуството и сигурно в това се крие силата му”.
