Верни на традицията да събуждат зрителския усет към стойностното кино, отдел „Изкуство“ при Регионална библиотека „ Пенчо Славейков“ – Варна заедно с модератора на събитията Елица Матеева са подготвили среща с майсторството на актьора Тони Сервило. На 5 януари от 10.00 ч. в рубриката „Киноюбилей“ ще се представи биографията на италианския актьор Тони Сервило по повод 60 годишнината му и ще се прожектира филма „Изумителният”.
Марко Антонио Сервило е италиански актьор и театрален режисьор, роден на 25-ти януари 1959 г. в Неапол. В младостта си Тони Сервило се увлича от драматичното изкуство. През 1977 г. той основава училище за драматично изкуство в град Касерта, където се премества от родния си Афрагола. Там поставя редица спектакли. През 1987 г. става един от основателите на Teatri Uniti и продължава да работи като актьор и режисьор. От началото на 90-те години Сервило започва да се снима в киното, но извън Италия е малко известен. Международна слава му носят : 
“Изумителният” (2008), “Гомора” («Gomorra») и “Момичето от езерото” (« La ragazza del lago”). От края на 90-те Сервило успешно работи и като режисьор на оперни постановки. През 1999 г. той поставя операта „La cosa rara” в La Fenice във Венеция, „Сватбата на Фигаро” във Венеция, „Борис Годунов” и „Ariadne auf Naxos” в театър “Сан Карлос” в Лисабон, „Il marito disperato” и „Fidelio” в Неапол. Сервило е носител на три италиански национални награди “Давид ди Донатело”, европейската филмова награда (European Film Awards), италианския “Златен глобус”, Купата на Пазинети за най-добър актьор , специала диплома от филмовия фестивал във Венеция и други престижни награди в областта на киното. Като актьор е работил с режисьорите Меме Перлини, Марио Мартоне, Лео Де Берардинис и Елио Де Капитани. Тони Сервило е самоук, той няма професионално актьорско или режисьорско образование. Филмът “Великата красота” на Сорентино получи “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, не само за режисурата на Паоло Сорентино, майсторската операторска работа и брилянтната игра на Тони Сервило (както и безупречните му костюми), но също така и за изключителните диалози и отделни фрази, които точно представят духа на времето.
„Изумителният” ( „Il divo: La spettacolare vita di Giulio Andreotti”) на режисьора Паоло Сорентино
е биографична драма, която разказва за последните години от кариерата на легендарания италиански премиер Джулио Андриоти. Актьорът Тони Сервило до такава степен се слива с този старец-гърбушко, с прилепнали уши, че веднага в съзнанието на зрителя се появява Клаус Кински от „Носферату“ на Вернер Херцог. Във филма се показва онази интересна част от съдбата на политическия лидер: пропадането. „Властта е болест, от която човек няма желание да се излекува, казва Андреоти”. Той винаги ще съжалява, че не е успял да спаси от „Червените бригади“ Алдо Моро, дори във филма прави невероятен облог с Господ: ако Моро остане жив, той – Андреоти ще се откаже от любимия си десерт сладоледа. Дали Андреоти наистина е обичал сладолед, няма значение, оригинален е обаче погледът на режисьора. Сорентино именно в този филм подсказва, че следващият герой, който ще бъде представен чрез камерата в цвят и форми е Берлускони.
„Изумителният“ прилича на криминален трилър, но в същността си е рок енд рол комедия, в която жестокото е смешно и обратно. В типичния за Сорентино сатиричен стил можем да определим „Изумителният“ като католическа меса, аранжирана с пищен коктейл, на който освен партийни плъхчета има и красиви проститутки.” В разкриването на чудатостта на вътрешния свят на Андреоти и компания се открива зародишът на Сорентино като модерен хореограф на кадъра. Режисьорът досущ като Пина Бауш играе с езика на движението в кадрите. При Сорентино киното е колорит, визуално разпределение на телата в дълбочината на кадъра. В този филм Сорентино прави дълбока, но и нагла визуална версия за Андреоти. Режисьорът без да интимничи с комерсиалността създава многопластов и оригинален образ, който пленява с поразителния си мащаб.
„Изумителният“ предвещава последните три прекрасни творби на Сорентино „Великата красота“, „Младост“ и „Те“.
