Явлението „търговски център” или по-известно като „мол” все повече навлиза в нашето ежедневие. Неусетно тези големи търговски центрове станаха предпочитано място за пазаруване, отмора и забавление.
Но как се оформя днешният облик на търговските центрове, и дали това е ново и съвременно явление вследствие на разрастващото се консуматорско общество или постепенно е еволюирало през годините.
Тези въпроси са свързани не само с развитието на една сграда като архитектурен обект, но и с културното и социално развитие на цели общества.
Пример е Големият базар в Техеран.
Трудно е да се определи точно кога се е появил този базар, но някои сведения сочат, че най-старата част датира отпреди 400 години, а някои от пасажите са добавени преди 200 години. Площта на базарът е 10 км. Всеки от пасажите е предвиден за определен вид търговия, като през XIX в. се разраства до такава степен, че е наречен „Град в града”. В последствие като нови стоки там се появяват и бижута и часовници. Старите пасажи и части от базара са в еднакъв архитектурен стил, докато новата част, построена през XX в., значително се различава. През последните години на XX в. са предприети доста мерки за подобряване визията на базара. Днес базарът заема важно място в търговските среди на града, и е важна туристическа забележителност.
Големият базар в Техеран, Иран
Капалъ чаршия – големият покрит базар в Истанбул
Базарът в Истанбул е построен през 15-ти век и все още е един от най-големите покрити пазари в света, с повече от 58 улици и 4000 магазина. Посетителите достигат между 250 000 до 400 000 човека на ден. Известен е с традиционните си стоки като бижута, подправки, килими, керамика. Характерно е, че пасажите са групирани според стоката, която се предлага в тях. Това е характерно за покритите пазари в мюсюлманския свят.
Първоначално базарът представлява две основни куполообразни сгради. През 1894 г. той претърпява голяма реконструкция в следствие на земетресение. Днес това е един от най-големите покрити базари в света и един от символите на Истанбул.
Капалъ чаршия
„Покритият пазар в Оксфорд„, Англия отваря през 1774 г. и все още функционира. Той се появява в отговор на обществото да се разчистят неопределените, отблъскващи, мръсни щандове, разположени по главната улица на централен Оксфорд. Първоначално пазарът е бил предназначен само за хранителни стоки. Днес там могат да се намерят и магазини за сувенири, кафетерии и сладкарници.
Аркадата в Провидънс Роуд Айлънд, САЩ е първият мол, от типа познат в Европа, построен в Америка през 1828 г. Архитекти са Ръсел Уорън и Джеймс Бъклин. Стилът на сградата е гръцки. Входът е оформен с йонийски колони. Триетажната сграда приютява множество магазини, книжарница, ресторанти и заведения.
„Galeria Vittorio Emanuele II” в Милано
Построена е между 1865-1877 г., представлява галерия от аркади, покрити с покрив от чугунена конструкция и стъкло (дизайн от XIX век). Централната част представлява стъклен купол. Миланската галерия е много по-голяма по размер от своите предшественици. Появата ѝ е важна стъпка към еволюцията на модерните затворени търговски центрове. Тази сграда значително се доближава до съвременната представа за мол. Днес след повече около 130 години от откриването ѝ, четириетажната галерия включва магазини, ресторанти, кафенета и барове. Директно свързан с галерията е и луксозният хотел „House Galleria Hotel”. Магазините представят марки като „Gucci”, “Prada”, “Louis Vuitton”. В края на XIX и началото на XX век в много от големите градове както в Америка, така и в Европа, се появяват този тип сгради – аркади.
ГУМ (Главен Универсален Магазин) Москва (1890 г.)
Неговата фасада е 242 метра по протежението на източната част на Червения площад. Характерно за сградата е, че тя е съчетание между средновековна руска архитектура и метална конструкция със стъкло. Стъкленият покрив прави сградата уникална за времето си. Покривът е с диаметър 14 метра и изглежда много лек, но конструкцията е направена от 819 тона метал. До 1917 г. сградата съдържа 1200 магазина. След това магазинът продължава да работи като универсален до момента, в който Сталин го преустройва в офис сграда през 1928 г.
Като препратка към нашата страна можем да посочим за пример – Централният универсален магазин – ЦУМ в София. Построен по подобие на такива сгради в Русия по онова време. ЦУМ е проектиран от архитекта Коста Николов през 1956 г. Сградата е част от монументалния архитектурен център на София, т. нар. Ларго.
