“There are no evils in Nature, there are only evils of Man.”
Фриденсрайх Хундертвасер – австрийски художник, скулптор и архитект, познат с уникалния си стил. Скандално различен от художниците и архитектите в края на хилядолетието – интелектуален скитник като Ван Гог и Гоген, миролюбив бунтар като Ганди, привидно наивен във философията си, но по библейски привлякъл невинните към светлината на творенията си. Роден на 15 декември 1928 във Виена в семейството на техник, Фридрих остава сирак на една година. Лишенията и трудностите му като син на еврейка по времето на нацизма го научават да се бори сам. След войната успява да влезе в Академията по изобразително изкуство, където обаче остава само три месеца. Интересува се от артнуово и абстрактен експресионизъм. Последовател е на Салвадор Дали и неговия сюрреализъм и абстракционизъм.
През 1948 г. продава първата си картина за чаша вино във виенския клуб на художниците, а малко по-късно започва и неговото скитане по света. Творецът живее в Мароко, Италия, Париж. Докато обикаля с колело столицата на изкуството Париж през 1953 г., открива спиралата като форма, която става център на неговото творчество. Художникът се заема да направи света по-хубав с „вариации върху спирала”. Обявява правата линия за престъпление от морална гледна точка. С публични манифести повежда борба срещу суровата, лишена от орнаменти архитектура. Когато през 60-те години Хундертвасер излиза срещу надменния авангардизъм с ярки багри и свободни линии, той оглавява едно движение към освобождаването и преориентирането на изкуството. Повлиян от Климт, Шиле, Клее и Шагал, той направо взривява границите между „висшето” и „низшето” изкуство. В картините си използва различни материали, а боите често са направени от самия него.
Неговите пъстри „екокъщи”, пръснати по целия свят, възвестяват тържеството на една глобална архитектура, пълна с изненади и радост. За неговия стил са характерни различните видове прозорци, цветни мозайки, много зеленина и растителност. Хундертвасер е противник на правите линии и рационалността в архитектурата: „планираната архитектура не може да се смята за изкуство“. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Спиралата, идеално подходяща за изграждането на покрива на къщата. Спираловидният покрив, покрит с трева, създава впечатление, че не е настъпила промяна в естествения пейзаж. Според художника човекът на земята е само гост и трябва да се намесва в природата възможно най-малко. Негова запазена марка са вълнообразните подове: „гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората“.
Една от любимите форми на Хундертвасер в живописта и архитектурата е куполът с форма наподобяваща луковица. Домът Хундертвасер (Hundertwasserhaus Wien) е жилищна кооперация във Виена по негов проект. Той се превръща в един от най-посещаваните туристически обекти на града. Кооперацията е строена между 1983 г. и 1985 г. Общата площ на комплекса е 3 556 кв м. Разполага с 5
0 апартамента, 5 
магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси, зимна градина и две детски площадки. Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са непрактични, вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета. Покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, големи клони на растящи вътре дърветата излизат от стаите. Сградата няма два еднакви прозореца, а тяхното почистване се осъществява с помощта на подемници единствено през нощта при спряно улично движение. Художникът също работи усилено върху дизайна на държавни знамена, монети и пощенски марки. Правил е интериор на “Боинг 757”. В Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано “Тъгата на Атлантида”. Хундертвасер е умеел да плете и да тъче. Автор е на ефектни проекти за килими. Предлага интересен дизайн за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е отхвърлен. Проектира и мъжки двулицев костюм за списание Вог. Хундертвасер умира на 19 февруари 2000 на борда на кораба „Куин Елизабет II“ на път от Нова Зеландия за Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелава на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег, в градината на щастливите мъртви под дърво с формата на лале.
