Музиката е тишина, която живее между звуците. (В. Ам. Моцарт)
Точната дата, на която се ражда най-големият майстор на струнни инструменти Антонио Страдивари е неизвестна. Предполага се , че появявата му на бял свят е през 1644 г. в селце, близо до Кремона. Тук преминава детството му. В младежките си години Антонио се занимава се със скулптура, после започва да рисува, освен това прави гравюри върху дърво. Младият Страдивари се опитва да свири и на цигулка, но пръстите му не са 
достатъчно бързи, въпреки ,че е надарен с музикален слух. Любовта му към цигулките го отвежда в ателието на Николо Амати – прочутият майстор лютиер. Антонио Страдивари работи безплатно за Амати и така учи занаята. През 1666 г. Страдивари създава първата си цигулка, която звучи също като инструментите на неговия учител. През 1680 година Антонио започва да работи самостоятелно и подписва творенията си с името Страдивариус. Младият лютиер използва материали, които обработва по различен начин. Цигулките му имат различна форма: едни са тесни, други – по-широки, по скъсени или издължени. Понякога той украсява цигулките със седеф, слонова кост,а други пък са с рисувани цветя или купидончета. Около 1700 година Страдивари създава цигулка, която е ненадмината по звучене и е с онзи дълбок звук, към който той постоянно се стреми. До края на живота си майсторът упорито и непрестанно усъвършенства начина на обработка на дървесината, от 
която
изработва инструментите си. Използва различни видове дървесина – елхова, кленова, за да получи онзи резонанс, който търси за цигулките си. Той забелязва, че звука на цигулките зависи до голяма степен и от лака, дори от грунда, с който се импрегнира дървото, преди да бъде лакиран инструмента. Предполага се, че сместа е приготвяна от смоли на дървета, растящи в Тиролските гори, но точният и състав не е установен, дори с помощта на най-съвременните технологии. Всяка цигулка, изработена от великия майстор, е уникална и несравнима по звучене. Подобно съвършенство не е постигано от нито един друг лютиер. Майсторът доживява до 93-годишна възраст. Прославя се, печели много пари, става богат. По време на целия си живот Антонио Страдивари създава множество цигулки, уникални и неповторими по 
вид и звучене. До наши дни са останали само 732 автентични инструмента, доказано
създадени от ръцете на великия майстор.Опитите на други лютиери да създадат подобни на цигулките на Страдивари са увенчани с неуспех. На Антонио Страдивари се преписват около 650 инструмента – много цигулки, около 16 виоли, 50 виолончели и редица други струнно-лъкови инструменти, между които лютни и китари. Много от цигулките му носят имената на по-късните си собственици, например „Сарасате” (1724). Антонио Страдивари е наследен от своите синове Франческо и Омобоно, които умножават славата на фамилията, но не достигат признанието на своя прочут баща. Великият маестро умира през 1737 г. , погребан е в църквата Св. Доминик в Кремона. Тайната за направата на съвършените си цигулки Страдивари отнася в гроба. Според маестрото няма истински майстор, на когото си струва да предаде опита си.
