В началото на 20 век много български учители дават огромен принос за българската просвета като издават учебни помагала, базирайки се на своя педагогически опит. Един от тях е Борис Гайдаров, учител по музика от Лом, благодарение на когото до българските ученици и педагози достигат песни, отпечатани в издавания от него сборник „Юношески другар”.
Подобно на други музиканти, Борис Гайдаров още като дете проявява интерес към музиката. Вниманието му е привлечено от самодейните музикални изяви на баща му, военния духов оркестър на града и цигулката на братовчед му, бъдещия композитор Милан Митов. Именно той е и първият учител по цигулка и нотна грамотност на малкия Борис. По това време учител в Лом е един друг голям български музикант – Александър Кръстев. Той забелязва, че в самоукия цигулар има талант. Заема се с неговото обучение и по-късно го приема в хора, на който е диригент. След като Александър Кръстев напуска Лом, неговото дело продължава Белчо Белчев, който също дава своя принос за формирането на 
музикалността на Борис Гайдаров. Още като ученик той се опитва да изготвя музикални сборници, като сам изписва нотите. След като завършва гимназия Борис Гайдаров работи като учител в две ломски села. Мечтата му за обучение в Музикалната академия в Загреб е несъвместима с финансовото състояние на семейството му. Следват военни години, в които Борис Гайдаров е мобилизиран и подобно на хиляди български мъже участва в Междусъюзническата война. След раняване е освободен и постъпва като стипендиант в Телеграфо-пощенската станция в Лом. По същото време е организатор и диригент на самодейни хорове. След участие в стачни действия Борис Гайдаров е уволнен от пощата. Това засилва усещането му, че негово единствено призвание е музиката. Някогашният му учител Белчо Белчев полага основите на Театрално-музикална дружба в града. За помощник кани Гайдаров, който участва като цигулар в оркестъра, подготвя хорови и оркестрови концерти и сам преписва нотни партии за оркестъра. През 1920 г. е назначен за учител по пеене в Ломското педагогическо училище. След обучение в частна музикална академия в София, получава документ от Министерството на просветата за редовен гимназиален учител.
Обучавайки учениците си, младият учител изпитва все по-големи трудности в набавянето на музикален репертоар. Започва да търси пътища за снабдяване от западни издателства и руски източници. Тогава у него назрява идеята сам да 
издава песенно-нотна литература, която да задоволява нуждите на училища и читалища от хорови песни на български и чужди композитори. През март 1924 г. първата книжка от поредицата е издадена. Гайдаров я нарича „Юношески другар”. Отпечатана е в Лом, печатница на Антон Н. Димитров. В нея авторът изказва желанието си да подготвя още такива сборници: „Ако сборникът намери добър прием, ще се явят на бял свят и следващи номера, за които материалът е подготвен.” Тъй като по това време в България няма друго подобно издание, то е посрещнато с голям интерес. Борис Гайдаров започва сам да го 
разпространява, пише писма до училища и читалища, където го предлага и за кратко време успява да издаде още няколко книжки. Дори преиздава първата поради интерес от страна на множество абонати, които не са успели да се снабдят с нея. Подбраните песни са от български, руски и западни автори, привлечени са и преводачи за чуждите текстове. В началото на издаването материалът е предимно от 
чужди композитори, тъй като българските все още нямат достатъчно голям репертоар. Самият Гайдаров призовава от страниците: „ За съжаление, за сега нашата школна младеж не може да се възпитава с български художествени песни, защото тепърва те се създават. Най-богат източник е чуждото творчество. Ще се дава място и на нашата художествена песен. Желаещите композитори могат да се обърнат към редакцията.” Първи се отзовава младият тогава Петко Стайнов. В следващите години много от неговите творби се отпечатват за първи път в поредицата. Борис Гайдаров си сътрудничи с редица български композитори. Това са Александър Кръстев, Ангел Букурещлиев, Драгия Тумангелов, Добри Христов, Венедикт Бобчевски, Георги Спасов, имена, трайно оставили следа в българската музикална култура. Цялата музикална общественост подкрепя с възторг делото на провинциалния учител за ентусиазма му по създаването на така необходима литература в областта на музикалното образование. Тъй като изданието преминава границите на България в съсесдни държави, Борис Гайдаров започва да публикува в него и ноти на композитори от Балканите.
„Юношески другар” излиза в продължение на 24 години – от 1924 до 1948 г. Отпечатани са 32 сборника с над 400 песни. Полагайки огромен труд, влагайки собствени средства и огромно желание, Борис Гайдаров успява да създаде ценно за времето си помагало. Въпреки че целия му живот преминава в родния Лом, работи само в едно училище и едно читалище, Борис Гайдаров успява да прескочи границите на малкото провинциално градче и да докаже, че за отдадеността към музиката няма предел. За историята той остава учител, общественик, диригент, издател, човек, оставил своя принос за развитието на българското музикално образование.
