През годините отдел Изкуство многократно е бил място за изява на творци от Варна. В рубриката ни „Изкуство в библиотеката” ще Ви срещнем със Сашо Анастасов.
Роден 1957 г. в Ивайловгард. Завършва Художествена гимназия – Казанлък през 1976 г., а през 1986 г. графика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на графиката, живописта и фотографията. Художник в Драматичен театър – Варна (1987-93) и от 2006 г. в Държавен куклен театър – Варна. Автор и водещ от 2006 г. на предаването „Джаз енциклопедия” по БНР (Радио Варна). След 1986 г. участва в редица международни изложби в Гданск, Москва, Мюнхен, Виена, Гьотеборг, Тайланд, Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството”, Варна и др.; над 80 международни графични изложби (Биенале на графиката, Варна, Международна изложба за графика, Истанбул и др.). Множество самостоятелни изложби и проекти, сред които „Джаз енциклопедия”, „Пещерите на сенките”, „Активен хоризонт”, „Като феникс”, „Летящи корени”. Издадени книги: „Черната кутия”, „Пулсът на света”, „Активен хоризонт”.
За изложбата “Летящи корени”
Отричането на академичното и общоприетото, постоянното търсене и изследване извън познатото, неизменно води до самота и изолация на 
твореца.
Кандински казва, че този различен творец обикновено стои самотен.
„Неговото радостно виждане е равно на неизмеримата му вътрешна печал.
Не го разбират и онези, които го следват най-отблизо.”
И още:
„Истинското произведение на изкуството израства по тайнствен, загадъчен, мистичен начин от художника. Отделило се от него, то получава самостоятелен живот. Става
самостоен, духовно дишащ субект, който води и до материално реален живот”. „Добрата рисунка е единствено онази, в която нищо не може да бъде променено”. – Василий Кандински, 1910 г.
След като цитирах Кандински, ще си позволя да цитирам себе си и да се опитам да обясня с няколко изречения желанието си да направя тази изложба „Летящи корени”.
Корени не в смисъла на родови корени, не на връзки с миналото и настоящето, а корени, имайки предвид разнообразието от коренови системи на дървета и растения.
През годините силно впечатление ми e правило невероятното разнообразие от корени на изтръгнати дървета. Това е шансът ни да видим тази невидима част от дървото или растението.
Уникалните форми на корените винаги са ми действали като черно-бели рисунки, документиращи друг, невидим за човека свят.
Първоначално, преди десетина години, аз започнах да фотографирам различни корени, които намирах случайно. През последните няколко години, каквото и да се пробвам да рисувам, линиите тръгват да заформят кореноподобни композиции. И така на мен не ми остана нищо друго освен да избера композициите, които имаха краен и категоричен резултат и реших да ги представя в изложба.
Към края на 2019 г. между рисунките, в които вървеше темата за корените, започнаха да се появяват фигури, които наподобяваха ангели. Черни ангели. Изморени ангели. Статични ангели.Чакащи ангели. Беше месец-два, преди да се заговори за пандемия. Някои от ангелите, които се прокраднаха между корените, станаха част от настоящата изложба.
Крайният резултат, който показвам във всяка своя изложба, не е подчинен на някаква система. Представям това, което се е получило по естествен път, без напрежение и което идва директно от живота, без директни препратки или наподобявания.
Тук бих цитирал Жан-Франсоа Лиотар, който казва, че „задачата на авангардния художник е да открие невидимото във видимото, а подготовката на публиката идва на по-късен етап”.
Винаги тръгвам от нещо реално в мислите си. Когато започвам да отразявам тези мисли върху белия лист или платното, аз спирам, когато те започнат да приличат на конкретност, наподобяваща природата. Моята задача е само да запазя настроението чрез форми, до които съм стигнал сам и те са започнали самостоятелния си живот от рисунката, картината или обекта, който съм създал.
ЛЕТЯЩИ КОРЕНИ
… Корените са невидимата част от видимото.
Всеки корен е движеща се рисунка
с конкретни линии и свой завършек.
Връзките с корените от миналото са условни,
това ми позволява да нарисувам свои корени.
Бих предпочел те са летящи…
Летящи в безкрая на бялото-
до самия край.
Ако намериш своите корени,
ще намериш и творческо решение за
реалния свят…
Сашо Анастасов, 2020
/Портрет и заснемане на изложбата – Росен Донев/
