Тромпетът е духов музикален инструмент от семейството на медните инструменти. Те са направени от метални сплави с основна част мед. Всички те представляват едностранно отворени конически или комбинирани тръби, завършващи с фуниеобразно разширение, наречено корпус или рупор. Звукът, който произвеждат медните духови инструменти се извлича с вдухване на въздух чрез специално конусовидно приспособление, наречено мундщук. Произхода на наименованието на тромпета е неизяснено. Според някои сведения то произлиза от гръцката дума οτρσμβος, която означава раковина или черупка на охлюв поради приликата на инструмента с тях и спираловидната му форма. От това понятие възниква френската дума trompe, а по-късно и умалителната форма trompette.
Тромпетът съществува от древни времена. Разбира се, тогава той изглежда по различен начин – проста куха тръба, направена от тръстика или дърво, завършваща с елементарен мундщук. Два тромпета – от бронз и сребро са открити в гробницата на Тутанкамон в Египет. В античния свят тромпетът се използва за религиозни и военни цели. В първоначалната си примитивна форма той е познат на народите като военносигнален, ловджийски, пастирски, ритуален и култов инструмент. Прави се от кост, рог, дърво, бамбук, тиква, глина или метал. Тембърът му внушава страх, а звуковият му обем не е голям.
През Средновековието тромпетът има важна роля при откриването на рицарски турнири, коронации, военни походи. Разпространен е израза „Когато тромпетът спира да звучи, мечът се връща в ножницата.” Тромпетистите са се ползвали с особени почести, защото се движели до краля и техните сигнали командвали движението на войските. Имали униформа и въоръжение като на другите воини, но мечът им бил със счупен връх. След X-XI век тромпетът навлиза в градското музикално изкуство. Много важна роля играе тромпетът в така наречената кулова музика, изпълнявана от стражите на градските кули. До XIII век инструментът е само права тръба с малко фуниеобразно разширение. Тогава започват да се появяват тромпети с извити очертания във вид на сплесната буква S. Около края на XIV век придобиват съвременната си форма.
За първи път тромпетът е използван в оперен оркестър от Монтеверди в операта „Орфей”. В увертюрата композиторът включва пет самостоятелни партии на тромпети. Към края на XVII в. все по-често инструментът участва в оркестъра. Й. С. Бах и Хендел залагат на звученето му в много от творбите си, но само като отделни тонове или като подкрепа на изграждане на кулминацията. Едва след Хайдн тромпетът навлиза по-трайно в оркестровите партии. В класическия оркестър по правило били използвани два тромпета, съгласувани с основната тоналност на произведението. В края на XVIII и началото на XIX век тромпетът вече е постоянен член на симфоничния оркестър, като ролята му е значително разширена. Романтиците използват инструмента за получаване на повече различни тонове. В „Сън в лятна нощ” Менделсон използва три тромпета, Вебер в „Оберон” – четири, Скрябин в „Поема на екстаза” – пет, Малер в Симфония №6 – шест, Вагнер в „Танхойзер” – дванайсет, а Хачатурян в „Симфония-поема” – двайсет и четири.
В началото на XX век тромпетът изживява своя възход с появата на джаза. Той става безспорния солов инструмент. Джазовият тромпет се отличава от другите по наличието на пистони и има по-тясна мензура, благодарение на което се извличат по-високи тонове. Размерът му също е по-малък, което му придава по-голяма подвижност. Музиканти като Луис Армстронг, Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис изпълняват виртуозни мелодии с тромпет. Устните на музикантите са подложени на изпитание, тъй като тромпетът е труден за овладяване инструмент. Затова нарекли прочутия Луис Армстронг „Сачмо”, т.е. уста като ученическа чанта. Друг култов джаз изпълнител е Дизи Гилеспи. Негова запазена марка е кривият тромпет. Интересна е историята на този инструмент. През 1953 г. музикантът организира празненство за 
рождения ден на съпругата си. Той оставя инструмента си в клуба и отива на участие в телевизионно предаване. Когато се връща, намира тромпета с изкривена тръба. Оказва се, че негов приятел неволно го е настъпил. Липсата на друг инструмент принуждава Дизи да свири с този, тъй като партито започва. Звукът, който излиза се оказва доста интересен, а поради малка дупчица при извивката на фунията е леко приглушен. 
Колкото повече свири, толкова повече му харесва и звука. Самият музикант споделя: „Можех да свиря нежно, много нежно без да тръбя.” Освен това заради необичайния ъгъл звукът достига по-лесно до ушите на изпълнителя. Дизи Гилеспи поръчва на компанията, която произвежда инструментите му да изработи точно такъв тромпет. Така се появява прочутият Bent Horn на Дизи.
Тромпетът извървява дълъг път – от военен и религиозен инструмент, през класическата музика до джаза. Може би му предстоят още много превъплъщения.
Насладете се на виртуозно изпълнение на Дизи Гилеспи тук
