Параметризмът (от англ. parametricism ) е направление в архитектурата и дизайна от началото на XXI век. Произходът на параметризма се свързва с творчеството на немския инженер и архитект Фрай Ото, който е един от първите, които използват метода на „търсене на форма“ за проектиране чрез симулация на физически 
процеси. Навлизането на цифровите технологии и програмирането в архитектурата оказват огромно влияние върху работата на много авангардни архитекти, които започват активно да използват компютърни програми за проектиране в работата си. 2008 година може да се счита за официалното раждане на „параметризма” като стил, когато архитектът и теоретик Патрик Шумахер (от известното архитектурно бюро на Заха Хадид – архитектка от ирански произход) публикува своя „Параметричен манифест”, в който провъзгласява нов глобален стил в архитектурата. Параметричният дизайн е изразна форма на създаване на пространствени обекти, базирана на математически алгоритми. При него се формират сложни геометрични конструкции, съставени от множество еднакви или подобни елементи. Природата често служи за вдъхновение на архитектите и дизайнерите, а компютърните технологии им предоставят инструменти за анализ и симулира-
не на сложността, наблюдавана в природата. Алгоритмичният или дигитален дизайн, наречен още „параметричен”, не трябва да се възприема като нещо чуждо на природата. Напротив, благодарение на компютрите стана възможно да се създават форми, възможно най-близки до тези, които сме свикнали да наблюдаваме в средата около нас. Новият Терминал 3 на
международното летище “Шенжен Баоан” в Китай, както и изложбеният център в Ро край Милано в Италия, проектирани от италианския архитект Масимилиано Фуксас, са прекрасни примери за използване на параметричен дизайн в мащабни архитектурни проекти. Съвременните дизайнери създават проекти в стила на параметриката, които се използват основно при проектирането и изграждането на офис помещения, музеи и галерии. В частното строителство тази посока се прилага доста бавно. Причината за това е, че за реализирането на това направление е необходима голяма площ. Параметричната естетика е проникнала и в съвременния интериор. Гладките линии, извити геометрични форми създават усещане за сюрреализъм. Стените и таваните вече не са плоски и статични. Те като че ли отварят портал към други измерения, разкривайки кривината на пространството и времето, в което живеем.
Използването на параметри допринася за създаването на усещане за спокойствие, което прави интериора на стаята хармоничен и по-малко претенциозен. Чрез използването на 
параметрични елементи можете да се декорират тавани, мебели, прегради и други части от интериора. Често за проектиране на интериор в тази посока се използват естествени материали: дърво, слонова кост. По отношение на цвета предпочитание се дава на нюансите на сиво, кафяво и бяло. В резултат на това е възможно да се получи
интериор с космическа визия, където няма ясни ръбове и прави ъгли. Особеността на параметричния интериор е, че е възможно да се създават нереалистични архитектурни елементи и обеми, които доскоро се смятаха за неосъществими. Идеята на тази уникална тенденция е да се сведе до минимум използването на изкуствените материали, които изграждат интериорната декорация на помещенията. Това става възможно благодарение на използването само на естествени материали – камък, дърво, естествени тъкани. Параметризмът като поджанр на авангардизма в архитектурата и дизайна, използвайки концептуалното моделиране с компютърни програми, алгоритми и параметрични уравнения, определя абстрактния подход към околното пространство. В него всички процеси са систематизирани по определени параметри. В естетически смисъл параметризмът се постига чрез въплъщаване на нов образ на пространството – плавен, безпроблемен, постоянно адаптиращ се и променящ се.
