Густав Климт – (14 юли 1862 г., Виена – 6 февруари 1918 г., Виена) – австрийски художник,
основател на школата по живопис известна като Виенски сецесион. Първоначално Климт учи във Виенското училище за декоративни изкуства, а през 1879 г. заедно с брат си Ернст и свой приятел основават „Асоциация на художниците”, чиято цел е да участват в големи проекти за новото строителство на виенската „Рингщрасе”. Сред първите поръчки са мащабни стенописи за къщите на богати виенчани. Въпреки че тези произведения са в академичен стил и изобразяват класически теми, в тях се забелязват промените, които се случват в австрийското изкуство и стила Арт Нуво се усеща все по-силно и по-силно. През 1888 г. художникът получава почетен знак от императора за декоративната живопис в Бургтеатър. През 1897 г. Климт става един от основателите на Виенския сецесион и е избран за негов президент. През този период художникът започва да прекарва летата в Камер на езерото Атерзее, където рисува първите си платна с пейзажи. Рисуваните през 1900-1901 г. творби са подложени на силна критика, тъй като са в разрез с академичното изкуство. Виенският университет поръчва на артиста да нарисува стенописи на три тавана с отделни теми – „Философия”, „Медицина” и „Право”. Показвайки проекта си „Медицина“ поръчителите на Климт са възмутени от преплетените голи тела и затова определят творбата като порнографска. Но целта на художника е не да изобрази голотата като такава, а да опише необятността на човешките емоции и
въображение. Климт настоява за необходимостта от по-голяма свобода в рисуването. За художника е важно да изобрази невидимото за очите, трансцендентното. Самият той пренебрегва перспективата, щедро покривайки платното с разнообразни шарки е орнаменти, които въплъщават интереса му към природата и историята на изкуството. Климт се отказва от проекта и в последствие праща на поръчителите като отговор картина, озаглавена „На моите критици“. На нея е изобразена жена, която показва задните си части на човека, гледащ към картината. Някои от творбите му (1902-1911) се характеризират с точна линейна рисунка и смело използване на декоративни елементи. През 1903 г. Климт посещава Венеция, Равена и Флоренция. В тази година започва и „златния период” на твореца. Именно в Равена той вижда византийските мозайки в базиликата „Сан Витале”. За Климт плоскостта на мозайките и липсата на перспектива и дълбочина при тях само подсилват златното им сияние и въздействие, а това го подтиква да започне да използва златна и сребърна декорация в собствените си творби. Една от най-известните картини от този период е „Целувката” (1908–09). В това произведение артистът
третира човешките фигури по един абстрактен, еклектичен начин, което засилва чувствеността, като заобикалящия фон е с декоративни елементи, в които има и злато. В тази известна творба на художника се долавят нежността и топлотата между двамата влюбени. Затворените очи на жената сякаш я пренасят в друг свят, светът на светлината, любовта и обичта, които двамата усещат и споделят. „Целувката” участва в „Изложение на изкуството”, организирано от групата свободомислещи художници, начело с Климт. „Златният период” на Климт завършва и той се отделя от австрийския авангард. „Смърт и живот” 1910), „Девицата” (1913) са едни от последните му алегории. Късното творчество на Климт обхваща главно портрети и пейзажи. Клиентите му са предимно от виенската едра буржоазия. През 1917 г. художникът започва работа по „Младоженката” и „Адам и Ева”. В същата година е избран за почетен член на академиите в Мюнхен и Виена. Майсторът прекарва последните години от живота си в почти пълно уединение. Той се премества в малка къща в Хитцинг, където създава редица поразителни произведения като „Танцьорка“, „Булка“, „Дама с ветрило“. В началото на 1918 г. здравословното му състояния се влошава. Пресата редовно публикува данни за състоянието на художника, като прогнозите са предимно оптимистични. Всички вярват, че скандалният творец има шансове да се възстанови. За съжаление надеждите на неговите почитатели не се сбъдват. Густав Климт умира през 1918 г. във Виена. Живял и творил на границата на два века, провокативният творец разкрива вътрешния, неповторим свят на човека. Смятан за един от най-известните декоративни художници на 19 и 20 век, името на Климт се свързва завинаги с вечните майстори на символизма.
