Мориц Корнелис Ешер (17 юни 1898 г. – 27 март 1972 г.) е холандски художник от ХХ век, майстор на графичното изкуство. Той става известен с гравюрите си, изобразяващи оптични илюзии, така наречените „невъзможни фигури“, които не съществуват в реалния свят. В началото на кариерата си Ешер създава произведения в реалистичен стил, традиционни портрети и пейзажи. По-късно експериментира със сферични огледала и става един от основателите на отделен клон на оптичното изкуство, наречен „Имп-арт“. „Имп-арт” е съкращение на „impossible – art” и дословно означава невъзможно изкуство.
Невъзможността се състои в това, че изобразяваните обекти и пространства са построени върху двумерна равнина, но е невъзможно да съществуват в реалната действителност. Първоначално Мориц завършва училище по архитектура в Харлем, Ниделандия , където започва да се интересува от графика и създава първите си гравюри. След дипломирането си през 1922 г., художникът пътува до Италия, след това посещава Испания.
Впечатлен от мавританските орнаменти на Алхамбра, Ешер започва да прави скици, използвайки различни кристални решетки. След това добавя към тях разноцветни фигури на гущери или птици. Други характерни техники на Ешер включват и изображения на сложни многостени (типичен пример е „Гравитация“). През 1923 г. творецът отново пристига в Италия, където живее дванадесет години. Младият художник се установява в Рим и всяка година пътува из страната, като по време на пътуванията си прави много скици. Въз основа на тях той създава множество гравюри.
През 1935 г. създава рисунки с необичайни геометрични форми, които по-късно му носят световна слава. В края на 40-те години на ХХ век Ешер организира мащабна изложба на собствените си творби в Ротердам, на която представя многобройни произведения в стила „Имп- Арт”. Тогава художникът се превръща в истинска звезда на модерното изкуство и във вестниците се появяват възторжени статии за него. Най-ярките примери за невъзможни фигури на Ешер са в литографията „Водопад“ и в гравюрата „Спускане и изкачване“. Във „Водопад“ е създаден модел на вечно движение, основан на „невъзможен триъгълник“, а „Спускане и изкачване“ е художествен модел на „невъзможно стълбище“, по което движението в едната посока ще бъде безкрайно спускане, а движението в другата посока – безкрайно изкачване.
Тайната на „невъзможните“ фигури се крие в ъгъла, под който те се гледат, и в различните видове перспективи и техните кривини, които художникът владее до съвършенство. Най-известните творби на Ешер са изградени като оптически илюзии, но всъщност са свързани с неевклидово пространство – пространство, в което успоредните линии могат да се пресичат. С рисунките си той демонстрира невероятните възможности на нашето възприятие.
В творбата „Картинна галерия“ се преплитат две пространства – галерията и картината, която виси в нея. Тук перспективата е изградена на непознат за нас принцип, но постепенно осъзнаваме, че виждаме ситуацията от няколко страни едновременно – мъжът в галерията гледа картината, ние гледаме него, а жената от картината гледа мъжа в галерията. Друг пример за неевклидово пространство в платната на Ешер е гравюрата „Относителност”. Творчеството на графика придобива голяма популярност в Европа и САЩ и произведенията на майстора получават много награди на престижни изложби. Самият той е удостоен с рицарско звание от кралицата на Нидерландия.
