Доменико Гаетано Мария Доницети (29 ноември 1797 – 8 април 1848 г., Бергамо, Италия) е композитор, представител на италианската романтична оперна школа, идол на почитателите на белкантото. Връх в творчеството на композитора са оперите „Любовен елексир“, „Лучия ди Ламермур“, „Фаворитката“, „Дон Паскуале“. Доницети получава музикалното си образование в Музикалния лицей в Болоня (1815-1817). За първия си изпит представя симфония, която сам дирижира и получава за нея втора награда. През годините на обучението си пише църковни творби, инструментални квартети и три едноактни опери. Първите му опери – „Енрико, граф Бургундски“ (1818) и „Ливонският дърводелец“ (1819) – са добре приети от венецианската публика, но успехът му дълго време е възпрепятстван от славата на Росини и Винченцо Белини.
Италианецът става широко известен едва през 1831 г., след поставянето на операта „Анна Болейн“ в Милано. В „Лучия ди Ламермур“ талантът му се проявява с най-голяма сила. Блестящите колоратурни арии на Лучия, секстетът във второ действие, са смятани за едни от най-забележителните мелодии за вокален ансамбъл, писани някога за оперния репертоар. В периода 1834-1839 г. Доницети е професор в Консерваторията в Неапол.
От 1840 г. композиторът работи в Париж. Въпреки че неговите опери „Дъщерята на полка“, „Полиевкт“ и „Фаворитката“ не привличат веднага вниманието на парижани, след известно време успехът на Доницети е гарантиран, особено с комичната му опера „Дон Паскуале“ (1843). Това образцово произведение е написано за осем дни. През 40-те години на XIX в.той работи и в Австрия и през 1842 г. получава титлата австрийски придворен композитор. По същото време Доницети пише за Виена операта „Линда ди Шамуни“ (1842). Последните му опери – „Мария ди Роган“ (1843 г.) и „Катерина Корнаро“ (1844 г.) – нямат успех. По време на 26-годишната си кариера като композитор Доницети написва над 70 опери, много кантати, меси, псалми и др. Способността му да композира бързо е забележителна. Най-добрите му опери принадлежат към шедьоврите на оперното изкуство: „Любовен елексир“, „Лучия ди Ламермур“, „Фаворитката“, „Дон Паскуале“ и др. Основните достойнства на тези опери са вдъхновените мелодии и драматичното чувство. Те са плод на необичайно внимателната работа на композитора както върху музиката, така и върху либретото. Като широко образован музикант, той използва произведенията на В. Юго, А. Дюма, У. Скот, Дж. Байрон, дори се опитва сам да пише либрета.
Композиторът умира през 1848 г. в родния си град. В негова памет един от корабите на италианските военноморски сили е наречен „Гаетано Доницети“. През 1943 г., по време на Втората световна война, корабът е потопен от британския разрушител „Еклипс“. Всички хора на борда загиват. Музиката на гениалният композитор, звучаща по оперните сцени и до днес е използвана като саундтрак в няколко игрални филми. Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, чието звучене забулено с мистиката и красотата на белкантото звучи във филми като „Петият елемент”, „Мач поинт”, „Пазители на галактиката”.
