Василий Кандински (16 декември 1866 г. – 13 декември 1944 г.) е руски художник, считан за баща на абстрактното изкуство. Най-известните картини на Кандински са неговите 10 композиции, които той създава в периода 1907 – 1939 г. Музиката играе важна роля в творчеството на Кандински и това личи именно в заглавията на картините му – „Композиции“, „Импровизации“ и „Импресии“. Те са създадени в отговор на преживяването от слушането на определени музикални произведения. Музиката и цветът са толкова ясно свързани за Кандински, че той свързва всяка нота с точно определен нюанс. Кандински заедно с други художници през 1903 г. създава групата Der Blaue Reiter („Синият ездач“). През следващата година те публикуват и алманах със същото име. Освен Кандински, в „Синият ездач” участват Паул Клее, Аугуст Маке, Габриеле Мюнтер, Алексей фон Явленски и Мариана фон Верфкин. Въпреки краткия период на съществуване, издателството „Синият ездач” полага основите на експресионизма в Германия.
Освен това оказва влияние върху редица следващи движения, включително “супрематизма” (разновидност на абстракционизма, която се изразява в композиции от разноцветни прости геометрични очертания като прави линии, квадрати, кръгове, правоъгълници и други.) на Казимир Малевич и геометричната абстракция на Питер Мондриан. „За духовното в изкуството“ на Кандински, е една от най-великите книги за модерно изкуство, в която се изследва способността на цветовете да предават най-съкровените психологически и духовни преживявания на самия художник. Трактатът предизвиква широк интерес и се смята за първата теоретична рамка на абстракцията. В книгата се обясняват художествените теории на Кандински, неговото предпочитание към експресията и духовността пред натуралистичното представяне.
Творецът вярва, че изкуството трябва да „подхранва духа“, като разкрива „вътрешната истина на изкуството, душата“. Художникът трябва да бъде „свещеник на красотата“. Самата красота е тази, „която идва от душата“. През 1913 г. създава една от най-известните си картини – „Композиция VII“. През същата година той рисува картината „Цветна скица. Квадрати с концентрични кръгове“, забележителна със своята нетипична за Кандински затворена орнаментика. През 1922 г. творецът работи върху цикъла „Малки светове“ – серия от „галактики“, в които ярки, топли и черни нюанси се борят помежду си, като последните са по-многобройни: очевидно това е било душевното състояние на художника в онзи момент. Кандински въплъщава звука или отсъствието на звук в платна като: „Жълт акомпанимент“ (1924), „Тихо розово“ (1924), „Контрастни звуци“ (1924), „Кафява тишина“ (1925) и др.
Художникът, като истински учен, провежда „физически“ експерименти, пренасяйки в творбите си състояния, които изискват абстрактни изображения. Смята се, че Кандински е имал „синестезия” – феномен, при който стимулирането на едно чувство води до стимулиране на друго. Кандински описва процеса на рисуване подобно на процеса на създаване на музика: „Цветът е клавиатурата, очите са чукчето, душата е пианото със струните. Художникът е ръката, която свири.“ Той също така вярва, че цветовете и знаците в една картина предизвикват определени звуци, точно както музикалните ноти в една симфония предизвикват определени образи. Заслужава си да се споменат заглавия, изградени върху противоречия, абсурдни парадокси или лирична несъвместимост: „Деликатно напрежение“ (1923), „Меко налягане“ (1931), „Парещо налягане“ (1931), „Кръгла поезия“ (1933), „Нежно издигане“ (1934), „Твърдо-гъвкаво“ (1935), „Сложно-просто“ (1939) и т.н. Художник, ценител на музиката, писател и, разбира се, философ в света на изкуството Василий Кандински не оставя никого безразличен, защото основната му задача е да накара хората да чувстват, да усещат, да изпитват емоции. Той постига тази цел благодарение на културното наследство, което оставя на поколенията.
