„Цветът е точката, в която мозъкът ни влиза в контакт с Вселената” – Пол Сезан
Пол Сезан (19 януари 1839 г. – 22 октомври 1906 г.) е френски художник, чиито живописни търсения и открития не позволяват вписването на творчеството му в рамките на едно художествено направление. Именно той проправя мост между импресионизма и кубизма. Основна задача на Сезан е да разбере същността на формата на обекта. Предметният свят в картините на художника е жив. Неговите ябълки, праскови, сливи, излъчват особена светлина. Ранните творби на художника се отличават с богата, тъмна палитра. Палитрата на Сезан изсветлява, когато той започва да работи заедно с импресиониста Камий Писаро, а увлечението му по акварела превръща маслената му живопис в полупрозрачна.
Писаро повлича плахия провансалски художник в „бандата на Мане“ и убеждава всички, че този художник ще направи революция в живописта. Десет години по-късно именно Писаро ще убеди приятелите-художници да призоват Сезан да участва в първата изложба на „Анонимното общество на художниците, скулпторите и гравьорите“, а след още 30 години, признал и намерил своя художествен език, старият Сезан подписва една от изложбените си творби „ученик на Писаро“.
Въпреки че Пол възприема много от техническите методи на импресионистите, той показва в творбите си, че преследва съвсем различни цели. Сезан търси нещо вечно, стабилно, неподвластно на времето. Импресионистите, от друга страна, се интересуват от плавността на цвета и формата. Особеността на подхода на Сезан се вижда ясно в картината му (Къщата на обесения в Овер-сюр-Оаз), 1872-1873 г., в която той вече се опитва да моделира формата с помощта на цвета. Планината Сен Виктуар, разположена в Южна франция става негов любим мотив. Той я рисува отново и отново, постигайки това, което е искал – монументалност и простота. Стреми се към структури и форми, които да бъдат освободени от всякаква случайност, превръщайки ги в предвестник на абстракцията. Картините приличат на цветна мозайка.
Този ефект се подхранва и от факта, че в творбите му отделните перспективи стъпват една върху друга, което води до загуба на усещане за пространство. С други думи: перспективата в картините му е нарушена. Но именно това прави творбите му изключителни. Пол Сезан рисува и многобройни натюрморти, в които усъвършенства техниката си на работа със светлина и сянка. Между 1870 и 1890 г. художникът рисува и най-значимите си автопортрети. Те се характеризират с къси, успоредни мазки. Славата го застига неочаквано в края на живота му. През 1895 г. Амброаз Волар (френски търговец на изкуство, смятан за един от най-важните търговци на френско съвременно изкуство в началото на ХХ век.) организира първата самостоятелна изложба на Пол Сезан.
От този момент започва и изкачването му към върха. Пет години по-късно три от картините на Сезан са поставени на почетното място на Световното изложение в Париж. По-късно вече възрастният Сезан се запознава с млади художници, сред които е и Пабло Пикасо. Новото поколение художници почита техниката на Пол Сезан, неговата „чувствена плоскост“, когато обемът се създава единствено чрез цвят, мазка и рисунка. Линейната перспектива е изтласкана на заден план или напълно игнорирана. Младите художници улавят всяка негова дума и движение. Всички осъзнават, че той е изпреварил времето си. Матис и Пикасо казват за стария художник от Екс-ан-Прованс „Той беше баща на всеки от нас”.
