„Ако архитектурата не те погуби, значи не си достатъчно добър”
Творчеството на Заха Хадид (1950 – 2016 ) е резултат от „нарушаването на правилата“ , новаторство на формите и отхвърляне на класическата геометрия. Привърженичка на параметричния дизайн, нейната запазена марка са сградите без прави ъгли, в хармония с естествения пейзаж. Параметричният дизайн е изразна форма на създаване на пространствени обекти, базирана на математически алгоритми. При него се формират сложни геометрични конструкции, съставени от множество еднакви или подобни елементи. Архитектурните проектите на Хадид са не само красиви, но и функционални. Нейната изключителна архитектура динамична, флуидна и вдъхновяваща, провокира сетивата и ни пренася в друго измерение.
Родена на 31 октомври 1950 г. в Багдада, Ирак, в семейство от иракската висша класа, Заха завършва математика в Американския институт в Бейрут, след което се премества в Лондон и се записва в архитектурното училище Architectural Association. В този период силно влияние върху нея оказват двамата и учители Рем Колхаас и Елиа Зенгелис. Тук тя се запознава със съветската архитектура на 20-те години, с творбите на Казимир Малевич и руските супрематисти (супрематизъм-комбинации от разноцветни прости геометрични очертания като прави линии, квадрати, кръгове, правоъгълници и др.), чиито абстрактни и новаторски идеи я формират като архитект, стремящ се да проектира леки, „безтегловни”, ефирни сгради.
След дипломирането си в Architectural Association, тя остава там като преподавател през следващите десет години. През 1979 г. Заха основава свое собствено архитектурно бюро „Zaha Hadid Architects”. Отначало се занимава с проектиране на изложбени зали, барове и други малки обекти. Твърде радикалните техники на Хадид отблъскват клиентите. Безумната геометрия на Заха сякаш противоречи на законите на физиката, затова хората не вярват, че такива сгради могат да бъдат построени. През 1983 г. архитектката печели първия си престижен международен конкурс със здание за клубна сграда в планината над Хонг Конг. Инвеститорът загубва имота и така проектът остава нереализиран. Следват години на изтощителни участия в редица международни конкурси, но дълго чаканата победа така и не идва. Нещата се променят коренно, когато Хадид, заедно със сътрудника си Патрик Шумахер печели конкурс за построяване на Центъра на съвременно изкуство „Розинтал” в Синсинати през 1998 г.
В рамките на следващата година една след друга се сипят поръчки за Рим (Национален музей на изкуствата на ХХI век – MAXXI) 1999-2009, Волфсбург (Научен център „Phaeno”), Инсбрук (Рампата за ски скокове „Беригсел”) 2002, Културен център „Хайдар Алиев” (2012), Баку, сграда, обединяваща в едно библиотека, конгресен център и музей. Едни от големите проекти на известната архитектка са и Опера в Гуанджоу, Китай (2003 – 2010), Музей Ривърсайд, Глазгоу, Шотландия (2004 – 2011), Художествен музей в Ийст Лансинг, Мичиган (2007 – 2012). В периода 2013-2016 Заха Хадид, продължава да генерира иновативни идеи, създавайки сгради като – Библиотека и учебен център на Виенския университет по икономика и бизнес, Виена, Австрия (2013), Офис комплекс Wangjing Soho в Пекин, Китай (2009 – 2014), Жокей-клуб на иновациите към Политехническия университет на Хонг Конг (2007 – 2014), Сграда на пристанищните власти в Антверпен, Белгия (2016) и много други. До края на живота си Заха Хадид продължава да развива своя пластичен език, основан на динамизма и флуидните форми, като по този начин безпрецедентно завещава своя значим принос към теорията и практиката на световната архитектура.
