Антонио Гауди и Корнет (1852-1926) е испански архитект, eдин от най-големите новатори в архитектурата на всички времена. Стилът му е смесица от неоготика и ар нуово, но има и белези от сюрреализма и кубизма. Оставя след себе си недостижими шедьоври на каталонския модернизъм. Всяко едно негово творение в Барселона може да се разпознае по характерния приказен стил, плод на човешкото въображение и артистизъм. Едни от най-известните творения на Гауди са: „Каса Висенс”, „Каса Мила (Ла Педрера)”, „Парк Гюел”, „Кас Батийо”, „Саграда Фамилия” и много други.
„Каса Висенс” издигната в периода 1883-1885 и е първият проект на току-що дипломирания архитект. Тя е в стил каталонски модернизъм, и се отличава с богата орнаментална украса, в която личи усета на Гауди към детайла. Фасадата представлява смес от готически, ориенталски и мавритански стил. Украсата от цветни керамични плочки, характерна за стила на Гауди, допринася за декоративното богатство на сградата. Къщата е под егидата на Юнеско и е част от световното културно наследство.
„Каса Мила” (Ла Педрера) , в превод „каменоломна” е една от най-красивите сгради на Барселона. Построена е в периода 1906-1912. Фасадата и наподобява на множество пещери. „Каса Мила” се състои от две сгради, които са ситуирани около два двора, които осигуряват светлина на деветте етажа: сутерен, партер, мецанин, основен етаж, четири горни етажа и таван. Полученото разпределение е оформено като асиметрична „осмица“ заради различните форми и размери на дворовете. Юнеско признава „Каса Мила” за част от световното наследство през 1986г.
Парк „Гюел” е създаден между 1900 и 1914 г. В стила и правилата на каталонския модернизъм, паркът събира в едно любимите неправилни форми на Гауди, зашеметяващи градини и детайли. Паркът се срещат елементи като огромен гущер, облицован с цветна мозайка, пейки с мозайка и др. „Гюел” е обявен за културно наследство през 1984 г.
„Каса Батийо” е друг шедьовър на гениалния испански архитект. Тя е проектирана от един от професорите му по архитектура Емилио Сала Кортес през 1877 г. През 1904 собственикът Жозеф Батийо наема Гауди да преобразизи дома му , давайки му пълна свобода. Именно затова къщата е смятана за едно от най-добрите постижения на архитекта, разкриващо неговото въображение и новаторски виждания в жилищната архитектура. Тя е в модернистичен стил, съчетан с органични форми, цветни мозайки, нетрадиционни форми. Стената на фасадата не е права, а леко надиплена като повърхността на спокойно море. Цветните фрагменти и кривите линии допринасят за атрактивна игра със светлината. Терасите с причудливи чугунени решетки, биват оприличени на маски, черепи, а според някои на риби или глави на костенурки. Покривът-тераса е вълнообразен, с цветна мозайка, а четирираменният кръст кара мнозина да вярват, че символизира св. Георги, покровителят на Каталуния. Камъкът, стъклото и цветната керамика са вплетени така, че създават блясък, който слънчевата светлина превръща в движение. От 2005 г. „Каса Батийо” е част от световното наследство на Юнеско, а от 1995 е превърната в музей.
Катедралата „Саграда фамилия” (Светото семейство) е вай-величествения и грандиозен проект на Антонио Гауди. Строежът започва през 1882 г., а през 1883 г. Гауди е назначен за главен архитект. След смъртта му през 1926 г. и други архитекти допринасят за сегашното състояния на базиликата. Започнат в неоготически стил от Франсиско де Паула дел Авилар, проектът е напълно трансформиран от Гауди в стил ар нуово. Екстериорът включва огромни куполи със сложни скулптурни детайли, показващи сцени от Библията, Рождество Христово и др. Трите основни компонента показват Раждането, Живота и Смъртта на Исус. Изцяло завършената фасада , която Гауди вижда приживе е „Рождество”. „Страст”, показваща мъката и страданията след смъртта на Исус, днес също е завършена. Най-голямата част „Слава” , свързана с Възкресението, все още не е завършена. По план тя трябва да се довърши през 2026 г. Този най-ценен и величествен проект на християнската религия е обявен от Юнеско за част от културното наследство през 1984 г.
Антонио Гауди е наричан „поет на камъка“, „луд“, „тореадор на архитектурата“, „отшелникът от Барселона“, „рицар“ и дори „Данте на архитектурата“. Но всички са единодушни, че с по-нататъшното развитие на модерната архитектура неговите експерименти ще придобиват все по-голямо значение.
