Възможно ли е да разберем истинския Моцарт – всяко поколение си го представя по различен начин, в различните епохи музиката му звучи различно. Слухове, легенди и откровени заблуди са изградили образа му през вековете. Той остава все така мистериозен като незавършения си Реквием. Странно е, защото за него съществуват много биографични свидетелства от първа ръка, интересни детайли. Знае се, че като малък пишел с тебешир числа върху маси, кресла, стени и подове, защото на всяка цена искал да се научи да смята. Че бил лудетина , неспокоен дух, все барабанял с пръсти. Знае се , че на един карнавал се облякъл като индийски мъдрец и раздавал памфлети срещу аристокрацията. През последните пет години от живата си имал кон и всяка сутрин го яздел. Как е изглеждал Моцарт, никой не знае.
Образът му тиражиран на много места – с бяла перука в рококо стил, със сигурност е разкрасен. Съществуват сведение, че е бил грозноват, цял живот страдал заради белезите от шарка и големия си нос. Дали е вундеркинд, мъдрец или клоун, революционер или консерватор, 0дали принадлежи на Залцбург или Виена, също остава загадка. Починал на 35 години, а оставя над 600 произведения. Бил е еднакво добър в много жанрове: серенади, инструментални концерти, камерна музика за струнни и духови инструменти, творби за едно и две пиана, сонати за чийто брой все още се спори, опери и много други. Извън съмнение остава, че Амадеус е бил един от най-умните и образовани личности на своето време. Неговият ритъм на живот, на работа, на мислене бил необикновен. Композирал за часове това, което на други струвало месеци труд. Превръщал музикалните форми и жанрове, характерни за епохата, в нещо съвсем неочаквано. След смъртта му освен Реквиема в жилището му са намерени още над 100 започнати произведения.
Моцарт споделя съдбата на много гении, доколкото е бил извън своето време и не е бил винаги разбиран от своите съвременници, защото е изисквал от тях повече със своето комплексно изкуство. Прочуто е онова изказване, което император Йозеф Втори казва високо след премиерата на „Отвличане от сарая”: „Прекалено хубаво за нашите уши и извънредно много ноти, драги Моцарт”, на което Моцарт отвръща: „Точно толкова, колкото са нужни, Ваше Величество”.
Когато композиторът работи над операта „”Идоменей” през 1780 г., баща му го съветва да не забравя за „популярното”, което предизвиква изостряне на слуха. Моцарт го успокоява , че не трябва да се безпокои, тъй като: „в моите опери има музика за всички видове хора, с изключение на тези с дълги уши.” Истинското разбиране на музиката му предполага освен повторно слушане за изясняване на структурата и изучаване на музикалния език на композитора още и способност за разпознаване на жанровете и на музикалните характери. Бихме могли да наречем Моцартовата музика хуманна, в истинския смисъл на думата. Нейното терапевтично въздействие върху пациенти с меланхолия е отдавна доказано. Тя и до днес намира непосредствен отзвук у безчет хора, помагайки им да запазят душевното си равновесие и да намерят своята „среда”, среда между духа и разума.
