На 28 февруари се навършват 110 години от рождението на Емилиян Станев. Роден е през 1907 година в Търново. В българската литература той заема достойно място с романи, повести, разкази, произведения за деца. Неговото рождено име е Никола Стоянов Станев, а псевдонимът си избира през 1932 година, когато започва да публикува свои разкази. Детството си Емилиян Станев прекарва в родния си град Търново и по-късно в Елена, където се премества семейството му. Още като малко момче благодарение на своя баща се увлича по лова и това остава негова страст до края на живота му. Любовта му към животните се отразява и в творчеството му, както в произведенията за възрастни, така и за деца. След 1928 година се премества в София, където първоначално учи живопис при проф. Цено Тодоров, а по-късно следва в Свободния университет със специалност финанси и кредит. Професионално Емилиян Станев се изявява на няколко поприща: в периода 1932-1944 година е общински чиновник в София, през 1945 е управител на горско стопанство в село Буковец, Ловешко. Следват: началник отдел във в. „Литературен фронт” и сътрудник към редица периодични издания като „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. За литературните произведения на писателя е написано много. Затова тук ще обърнем внимание на творчеството му от малко по-различен ъгъл. Ще проследим прераждането на неговите герои в киното. Пет творби на Емилиян Станев заживяват на екрана. Всички те запазват оригиналните си заглавия. Може би техните режисьори са респектирани от автора им, а може би са разчитали на лесна разпознаваемост от страна на зрителите.
1959 г. „В тиха вечер”: Режисьор Борислав Шаралиев, Оператор Стоян Злъчкин, Художник Неделчо Нанев, Музика Лазар Николов. В ролите: Любомир Димитров – Антон; Невена Коканова – Бойка; Борислав Иванов – Пащрапанов; Никола Динев – полицейският началник; Коста Цонев – капитанът и др.
1964 г. „Крадецът на праскови”: Режисьор Въло Радев, Оператор Тодор Стоянов, Художник Неделчо Нанев, Музика Симеон Пиронков. В ролите: Невена Коканова – Лиза; Раде Маркович – Иво Обренович; Михаил Михайлов – комендантът; Наум Шопов – Дьо Гранвил; Васил Вачев – ординарецът; Иван Братанов – Гандев и др.
1973 г. „Иван Кондарев”: Режисьор Никола Корабов, Оператор Емил Вагенщайн, Художник Мария Иванова, Музика Виктор Чучков. В ролите: Антон Горчев – Иван Кондарев; Катя Паскалева – Христина Влаева; Стефан Данаилов – Костадин Джупунов; Иван Андонов – Христакиев; Цветана Манева – Дуса и др.
1980 г. „Търновската царица”: Режисьор Янко Янков, Оператор Георги Георгиев, Художник Атанас Велянов, Музика Георги Генков. В ролите: Камелия Тодорова – Марина; Стефан Данаилов – д-р Старирадев; Ели Скорчева – Елеонора; Невена Коканова – Смилова; Борис Луканов – Смилов; Кирил Кавадарков – Кольо и др.
1981 г. „Язовецът”: Режисьор Павел Павлов, Оператор Пламен Мечконев, Художник Руси Дундаков, Музика Тончо Русев. В ролите: Невена Коканова – французойката; Антон Горчев – Тасо; Леда Тасева, Анани Явашев, Стефан Илиев и др.
Навлизането на Емилиян Станев във филмовите територии съвпада с щастливите години на българското кино. С екранизациите се заемат най-видните за времето си български режисьори. Те успяват да запазят духа на авторовата проза. Само на първия филм сценарист е Емилиян Станев. Следващите той оставя в ръцете на други. За успеха на филмите безспорно допринасят и актьорите, известни имена от театралните и кино средите. В четири от филмите женските образи са пресъздадени от Невена Коканова. Тя е Бойка, младата партизанка от „В тиха вечер”; Лиза – жената на полковника, увлечена в греховна любов от „Крадецът на праскови”; госпожа Смилова от „Търновската царица” и французойката, която изживява роман с български художник в „Язовецът”. Вписването на актрисата в тези роли е толкова силно, че вече е невъзможно да се четат произведенията без
нейния образ да изниква пред читателя. Тя се превръща в емблема на творчеството на Емилиян Станев. Според статистиките за продадени билети за кинопрожекции на първите четири филма зрителите са: 2212899 за „В тиха вечер”, 2519187 за „Крадецът на праскови”, 2683682 за „Иван Кондарев”, 1296899 за „Търновската царица” или общо 8712667. Ако се добавят и зрителите на телевизионните излъчвания и копия за домашно гледане, бройката ще достигне още по-внушителни размери. Екранизирането на литературни произведения не е само в полза на кинопроизводството. Не са редки случаите, в които зрителят, провокиран от филма, проявява интерес към първоизточника, а защо не и към други творби на автора. Сред разказите, повестите и романите на Емилиян Станев има още много, които могат да се пренесат на екран. Може би тепърва предстои създаването на други филми, които ще ни пленят и припомнят за големия Емилиян Станев.
