Първите жени-фотографи у нас обикновено усвояват тази професия от мъжете си, на които помагат, а впоследствие работят самостоятелно. Според консервативните разбирания на времето, в което живеят, фотографията не е в списъка на „разрешените” професии за жени. Дори и в Европа по това време рядко се срещат жени-фотографи. За определението на фотографията като „мъжка” професия едва ли причината е в тежестта на фотоапаратурата. Но все пак по времето на мокрия колодиев процес, фотографския багаж за снимки на открито превишава 100 кг, а през 1869 г. виенският оптик Фойхтлендер произвежда обектив, тежащ 32 кг.
След Освобождението на България жената започва да навлиза в някои нови за нея професии. Към 90-те години се среща името на Райна Керемидчиева от Русе – един от първите автори на художествена фотография, получила сребърен медал от първото Пловдивското изложение през 1892 г.
От различни изследвания става ясно, че Елена Чернева-Хитрова (1860 – 1952) е първата жена фотограф в България. 
Родена в Берковица, Елена се омъжва на 15 години и съвсем млада остава вдовица с две деца. Революционерът и възрожденец-фотограф Тома Хитров (автор на портретите на Хр. Ботев, П. Хитов, Хаджи Димитър и др.), завръщайки се в България след участие в Сръбско-българската война минава през Берковица. На площада забелязва млада жена в траур, която стои встрани от хорото. По-късно Хитров поискал ръката от баща й. От този брак се раждат седем деца. Хитров се занимава с фотография, а Елена с отглеждането на децата. През последните години от живота си, Хитров запознава жена си с фотографията (към 1901-1902 г.) и тя не само му помага, а и го замества в ателието. Елена е умна и енергична жена, която скоро напълно усвоява ателиерната фотография. Когато мъжът й почива (1906 г.), тя продължава да работи в ателието под негово име и да издържа многобройното си домочадие. Подпомагана е от Йосиф Буреш, който известно време е бил съдружник на Хитров. Когато най-голямата дъщеря Иванка навършва 17 години, майка й я изпраща в Дрезден, където учи фотография. След завършване на обучението Иванка Хитрова се завръща в България и поема ателието от майка си. През 1921 г. тя се омъжва за фотографа Борис Маждраков, а по-късно заминават да работят в Австрия. Елена Хитрова изпраща и втората си дъщеря Бойка Хитрова да учи фотография в Берлин, която след завръщането си в България работи като фотограф-портретист до 1932 г. След това заминава в чужбина. В Сан Франциско тя отваря голямо фотографско ателие. Майката Елена Хитрова прехвърля ателието си на Ковалевски и след това отива при дъщерите си.
Една от най-ранно изявилите се жени-фотографи е Недялка Качулева. Родена на 19. 09. 1890 г. в Ямбол. След завършване на ІV-класното училище в Ямбол тя започва да работи при брат си Благовест Качулев – фотограф като фотограф-оператор и лаборант. През 1907 г. в Ямбол идва столичният фотограф Иван Карастоянов, за да направи снимки на офицери от кавалерийски полк. Наема ателието на Качулеви, които усвояват от него много новости във фотографската техника. Карастоянов ги кани да работят в София при него. Благовест заминава, но Недялка остава, защото по това време не е прието момиче да учи в чужд град занаят и то при мъже. Неин помощник в ателието става другият й брат Георги. Следват години на войни и двамата братя Благовест и Георги Качулеви са мобилизирани. Недялка Качулева остава сама и работи като оператор, лаборант и ретушор. Тежките условия на работа и лишенията на военните години изтощават организма й и тя умира на 26 години.
Райна Балджиева (Карастоянова) е родена на 18 март 1880 г. в Пирдоп. През 1896 г. Райна заедно със своите съученички, които завършват Софийската девическа гимназия отиват в ателието на видния столичен фотограф Димитър Карастоянов, за да си направят 
абитуриентска снимка. Фотографът харесва момичето и й прави предложение за женитба въпреки, че той е на 42 години, а тя на 18. След три години се ражда първото им дете Бончо Карастоянов – бъдещият голям наш фотограф-художник и оператор, а по-късно още три. Райна Карастоянова е умна и красива жена с артистични заложби. През 1908-1909 г. дейността във фотографското ателие на Димитър Карастоянов се разраства. Тогава Райна се включва в работата и усвоява операторското майсторство. Тя постига завидно съвършенство в женските портрети. След като съпругът й заминава като военен фотограф в Балканската война, Райна Карастоянова поема изцяло работата в ателието. По това време е завършен строежът на вилата в Павлово, където по-късно е направено лятно фотоателие. Тук идват да се снимат известни личности и дамите от столичния хайлайф – не само в ателието, а и на открито, в обширната градина с естествен извор и водопад, езеро с лебеди. На портретите, които тя прави тук, поставя своя фирмен знак с надпис: Карастоянова. След смъртта на съпруга си Димитър, Райна остава млада вдовица (39 години) и продължава да работи в своето ателие в Павлово. След смъртта и на втория й съпруг Лев Николаевич през 1931 г. тя се записва в певческата школа на Христина Морфова. Така Райна се запознава с композитора Александър Морфов – брат на великата певица. „Райна обичаше музиката, а той се интересуваше от фотография. Александър започна да се занимава професионално с фотография в ателието й, а тя пееше на концерти в България и чужбина. Така изминаха трите години на третия й брак. През 1934 г. Райна за трети път остана вдовица.” През 1936 г. тя преустановява фотографската си дейност.
Интерес представлява живота и творчеството на първите българки-фотографи. Част от достигналите до нас техни фотографии, притежават художествена стойност и професионално майсторство. Издирването и проучването на техни творби се затруднява от факта, че повечето от тях са работили за други фирми, с изключение на Райна Карастоянова.
