Едно от ранните литературно-художествени периодични издания в България е списание „Художник” с издател Павел Генадиев. Излиза от 1905 до 1909 година и става трибуна на поети и художници, представители на различни течения като романтизъм, символизъм, импресионизъм.
Кой е Павел Генадиев и как у него се заражда идеята за списанието? Потомък на стар македонски род от Битоля, той съчетава в себе си изключителна енергия, младежки ентусиазъм и идеалистично отношение към живота. Несъмнено ярката му личност е една от строителите на съвременна България. Още като ученик в Пловдив помага на братята си при издаването на вестник „Балканска зора”, където получава и първите знания и умения в журналистиката. По-късно, вече в София той става привърженик на Народнолибералната (стамболовистка) партия и издава нейния ежедневник „Българска независимост”. Наред с издателските си дейности Павел Генадиев постоянно търси нови поприща за изява. Разнопосочните му интереси често будят у съвременниците му учудване и възхита. Някои от неговите начинания се провалят поради не добре обмислени и прибързани решения. За него Симеон Радев пише: ”Павел Генадиев беше човек необикновен. Има хора, които, когато Създателят е раздавал енергия, не са се намирали дома. У Павла той бе оставил вместо една торба десет.”
За българското културно наследство Павел Генадиев несъмнено оставя най-ярка следа с издаването на елитни списания, които успяват да приобщят читателите към проблемите на високото изкуство. Това са: „Библиотека” (1902-1909 г.), „Художник” (1905-1909 г.) и „Поука” (1906-1909 г.). И в трите той представя изявени български творци в областта на литературата, музиката, изобразителното изкуство и театъра.
Особен интерес представлява списание „Художник”. За времето, в което се издава, то има смайващ и внушителен вид. Дори големият му формат го отличава от почти всички излизащи тогава периодични издания. То продължава започнатото от първото издание за изобразително изкуство в България „Изкуство” (1895-1899 г.), но поместваните материали и оформлението му е по нов съвременен образец, подобен на западните списания. Някои изследователи дори го поставят на нивото на значими чужди издания по това време.
Идеята за списание „Художник” се ражда още по времето, когато Генадиев издава „Библиотека”. В своите спомени той споделя: „След успеха на I и II годишнини на списанието ми „Библиотека” у мене се зароди мисълта да създам едно чисто литературно-художествено списание, в което да бъдат застъпени българска оригинална и преводна поезия и литература, българска и чужда музика и българско и чуждо художество. За тая трудна цел обаче се изискваха няколко условия: първото – да се привлекат сътрудници…, второто – да се поемат рисковете от подобно издание, третото – да се разполага с една готова за разпространението му организация, четвъртото – списанието да бъде по цена, достъпна за бедната кесия на българския интелигент и пето – по-рано да се подготви почвата за неговото проникване всред по-просветените среди.” Павел Генадиев е наясно, че повечето творци са разделени на враждуващи лагери и единствения начин да ги привлече е като ги убеди, че новото списание ще им даде възможност да изпъкнат с дарованията си. През 3-та година на списание „Библиотека” издателят добавя нов раздел – „Художествен преглед”. Той се печата на по-луксозна хартия и има за цел да 
подготви читателите за издаването на самостоятелно списание, каквото ще бъде „Художник”. Определени са няколко редактора. За различните отдели това са: Александър Балабанов – за белетристика и наука, Александър Божинов – за живопис, Никола Щърбанов – за театър и Никола Петров – за музика. Постоянен сътрудник на изданието е Симеон Радев. Според думите на Генадиев: „За голямо съжаление всички тия тогава млади хора, ненавикнали на труд, ред, постоянство и точност, не дадоха нито един ред всякой в своя отдел.” Това го принуждава да премахне имената им от следващите броеве и да остави само Симеон Радев, а останалите стават само сътрудници. 
Благодарение на притурката „Художествен преглед” Генадиев постига целта си. Абонатите на „Библиотека” почти се удвояват и надхвърлят 4500. „Само това обстоятелство ме окуражи да отпечатам първите два броя на „Художник” в 5000 екземпляра, за да се принудя веднага след това да ги препечатам още в 4000 – всичко 9000.” Първият брой на списание „Художник” излиза на 26 септември 1905 г., денят в който се ражда първото дете на Павел Генадиев. За да придаде тежест на своето дело, издателят избира за формален редактор Константин Величков, а за сътрудник Иван Вазов – две личности, доказали своята значимост за българската култура и ползващи се от уважението на читателите. Наред с тях сътрудничат редица български творци, някои вече утвърдени, други тепърва прохождащи. Именно това го отличава от някои други издания, на страниците , на които място намират само утвърдени имена. За публикуваните материали Павел Генадиев плаща големи хонорари, въпреки че по това време този труд не винаги се е заплащал. Така той иска да насърчи сътрудниците си и да осигури добри материали за списанието.
На страниците на списанието освен статии за български и чужди творци се публикуват и съобщения за изложби. Редом стоят реалисти, романтици, символисти, импресионисти. Превеждат се Ницше и Бодлер. Във всеки брой има и нотен текст. Художниците Александър Божинов, Сирак Скитник, Никола Петров, Христо Станчев и др. изработват орнаментални и изобразителни мотиви, заставки, винетки и концовки, като с това му придават голяма изящност без да имат претенцията за създаване на нова естетическа концепция.
Въпреки краткия период, в който излиза, за историята на българската култура списание „Художник” остава като образец на изискано издание с високи естетически критерии и изящно художествено оформление.
Списание “Художник” може да разгледате в Отдел Изкуство на Регионална библиотека “Пенчо Славейков” – Варна.
