През годините отдел Изкуство многократно е бил място за изява на творци от Варна. В рубриката ни „Изкуство в библиотеката” ще Ви срещнем с Вили Гребенска.
Моето разбиране за изкуството: Изкуството за мен е смисъл, живот, учител, път. То дава възможност за извисяване на духа, пробужда светлината, красотата, фантазията, радостта у човека. Затова за мен изкуството носи и спасителен елемент, то е като остров, където душата може да се „захрани”, утеши, да открие себе си отново. Изпитвам силна необходимост да го създавам, за да изразявам себе си. Още повече да нося позитивни чувства чрез него (доколкото мога) на хората. Възприемам го като дар от Бога и Му благодаря за това!
Не знам коя е най-точната дума за изкуството и може ли да бъде определено само с една. Космос. Извор. Безкрай. Не зная дали има такава дума, но съм сигурна, че не са достатъчни един, два и три живота, за да го опознаеш и да му се наситиш… Благословени сме художниците, че можем да „пътуваме” и търсим в необятната вселена „Изкуство”.
За техниките: Огромни възможности за работа дават различните техники, теми, свобода за експерименти, откривателства. В професионалния си път досега съм работила основно с пастелна и акварелна техника.
Сухият пастел: може би силно ме е привлякъл с това, че докосвам непосредствено материалите, с които работя – и листа, и самия пастел, живо и директно предавам емоцията си на хартията, търкам, размазвам.. А усещането, което той ми дава е мекота, деликатност, ефирност. Наскоро размишлявах за това, че тази техника пробужда асоциация за духовния, невидимия свят… Като стил първоначално работите ми са сюрреалистични, впоследствие стават по-конструктивни, абстрактни, съществуващи в свое собствено пространство. Последната серия, която съм започнала се нарича „Космос”, където от тъмносинята основа на картона вадя светлина и форма.
Акварелът е другата ми слабост. За мен той е поезия, лирика, фини вибрации (които звучат като мелодията на цигулка), които се напластяват между материята, душата и светлината. Темите, които пробуждат вдъхновението ми са цветята и природата. Използвала съм и смесена техника: акварел и молив в започната серия „Хайку”. Тя е препратка към японското поетично изкуство. В моите работи се старая да предам тази синтезираност и концентрация на символи.
Инсталацията „Оранжерия за мисли”. Осъществих я през 2018г. с подкрепата на Фонд Култура на Община Варна. Това беше абсолютно ново предизвикателство за мен, сблъсках се с много технически и организационни моменти, но ми беше интересно! Идеята беше да създам пространство (наподобяващо оранжерия), в което посетителите да се откъснат за малко от ежедневието си – физически и емоционално, и да се потопят в посланията от поставените вътре текстове върху изрязани фигури от пенокартон. Мисля, че се получи, съдейки от интереса и реакциите на гражданите, попадайки в това необичайно за тях пространство. Беше истински социален експеримент по отношение на изкуството, възприятието му в неформална среда и провокацията за интерактивно включване на гражданите в доизграждане на проекта.
Хартията е материал, към който имам афинитет. Мисля, че тя дава големи възможности за работа, както в двуизмерен така и в пластичен вариант. През 2017 г. заедно с художничката Доника Йорданова започнахме реализацията на идеята „Обект – Субект”. Тя представлява пърформанс в публична, градска среда на човек, опакован в хартия. Замисълът е самия човек – субект, създаващ изкуство да се превърне в негов обект.
Маслените бои. Последната ми изложба „Мигновения” от 2020 г. е с маслени бои. Отдавна не се бях връщала към тях. Работите са по-асоциативни и са предимно в абстрактен стил, освен серията „Гори”. Оставих се на мисълта да се изразя свободно, да не се ограничавам в конкретика. Цветовете направо „изригнаха” в най- ярките си тонове. Тази техника така ме предизвика, сякаш даде път на силата на емоциите, на стихиите, които са в мен.
За Отдел „Изкуство”, само с най-топли чувства… Първата ми по-голяма, цялостна среща с екипа на отдела беше през 2011г. Тогава беше втората ми самостоятелна изложба, и проф. Владимир Иванов ме представи там като автор. Усещането, което имам за това място е дом, там душата ми е у дома. Топло, уютно, красиво, артистично пространство и отзивчиви хора, които винаги са готови да помогнат с каквото могат. Атмосферата е наситена с духа на изкуството, а библиотеката е „жива” – с постоянно организираните инициативи за малки и големи: творчески работилнички, срещи, изложби, кинолектории, премиери. Всеки път откривам нещо ново, заглавията се актуализират постоянно. Там провеждаме занимания и изложби с децата от художествено ателие „Детско Слънце” от няколко години. С помощта на екипа на библиотеката, който изготвя презентациите изучаваме различни периоди от историята на изобразителното изкуство.
Пожелавам на всички от Отдел „Изкуство” здраве и щастие. Да бъдат все така будни, гостоприемни и отдадени на работата си, за да запалват искриците на Великото Изкуство във всеки един гост на библиотеката.
