През годините отдел Изкуство многократно е бил място за изява на творци от Варна. В рубриката ни „Изкуство в библиотеката” ще Ви срещнем със Светла Косева.
Родена през 1970 в град Варна. Завършва Художествено училище за изящни изкуства “Ц. Лавренов”, Пловдив-1985-1990. Преподавател по изобразително изкуство в ОУ „Черноризец Храбър”. Има над 20 самостоятелни изложби. През 2008 г. Светла Косева е номинирана за участие в Национална изложба на АЛИАНЦ България за живопис. През 2015 г. художничката получава Награда Сребърно Възраждане, Галерия “Възраждане”, Пловдив, а през 2016-Награда в четвъртото балканско квадринале на живописта, Стара Загора. Нейни творби са в обществени и частни колекции в България, Англия и др. В Лондон представя свои творби в “Chorak Cafe Gallery” (1997), “Coningsby”(2000, 2002, 2005). В родния си град Варна
има над десет самостоятелни изложби в галериите “Артея Центьр”, “Тагея”, “Навил Арт”, “Георги Велчев”, “Отто”, “Галерия 8”, “Ева” и “Ларго”. Светла Косева многократно излага свои творби в галерия „Възраждане” Пловдив (2003, 2005, 2007, 2008, 2011, 2017, 2019). Кураторът на галерията Краси Алексиева споделя за художничката: „Картините на Косева имат светлите и животворни качества на копнежа. Те ти се отдават от пръв поглед, но и молят за ответност. Удивителната колоратурност на живопистта и покорява с аурата си и пак ще кажа: Светла майстори онова художествено превлъплъщение на материята в духовност, което прави картините и мигове от нечия съдбовност. Ако Светла Косева се бе реализирала като художник през втората половина на 19 в. в компанията на импресионистите, името и щеше да е споменавано с техните, с тези на Берта Моризо, Роза Бонер и ние можехме да се гордеем с още един роден в България, но реализирал се в Европа автор”.
През 2020 г. художничката прави юбилейна изложба в Градска Художествена галерия Варна. За нея Светла Косева споделя: „Картините в изложбата ми са от последните две години. Рисувах моя град Варна, Балчик и Шабла и като че ли са се отпечатали мигове на внезапна светлина, преминаващ облак, развети коси от морски ветрец и разбира се полет на птица. Сега, като ги разглеждам, подготвени за изложба откривам, че главни герои са ми били въздуха и светлината. Те са прозирни и трудно доловими и много ме привличат като художник. Вълнува ме красотата на отлитащ миг, който никога няма да се повтори и тази постоянно трептяща игра. От малка обичам черно-бяло кино и фотография и съм пестелива с цветовете. Мисля, че ми остана любовта към кадъра, уловил кратък миг, в който всичко, хора, птици, облаци застиват и разказват истории.”
