Музиката се ражда в човешкия мозък – първоначално като звук, а след
това и като поредица от звуци, организирани по определен начин. После тя започва да търси път и към другия човек. Защото музика без общност, независимо колко малка е тя, не може да съществува. Защото музиката е форма на комуникация. Първият посредник на музикално общуване е човешкият глас – най-естественият, най-изразителен и същевременно ограничен инструмент. Наблюдавайки и имитирайки природата , борейки се за 
своето оцеляване, древният човек открива звуците около себе си. Вятърът шуми в тръстиките, старото дърво „въздиша” и скърца по странен начин, камъкът се удря в камък и издава особен звук, птиците разговарят помежду си на свой език. Вероятно музиката произлиза от естествените звуци и ритми – биенето на сърцето, трясъкът на гръмотевицата или птичата песен. Музикалните инструменти символизират хармонията на природата и ритъма на живота. Човекът започва да имитира тези звуци- понякога да се предпази, друг път да се слее с природата и да се превърне в част от божествената хармония. Така идват на 
бял свят и примитивните музикални инструменти – като плоския лист трева или кухото тръстикова стебло, които добавят нов тон към изразителността на човешкия глас. Народите, населявали някога Средиземноморието, люлката на европейската цивилизация, са приемали музиката като нещо неделимо от синкретичния характер на фолклорната традиция. Още в античността философите са нареждали музиката сред така наречените седем изкуства. Тъй като с времето музикалното познание става все 
по-систематизирано и организирано, нараства и нуждата от усъвършенствани музикални инструменти. Особено по времето на Ренесанса напредъкът в музикалната теория и изобретяването на усъвършенствани музикални инструменти вървят паралелно. Класификацията на инструментите датира от най-ранни времена. В антична Гърция, например различавали две групи инструменти: духови и ударни. По същото време в Китай класификацията им зависила от качеството на звука и материала, който го произвежда: метал, камък, глина,
кожа, бамбук, коприна и др. Днес обаче съществуват многобройни класификации на музикалните инструменти, които се основават на различни техни качества и особености. Всяка класификация има своята мотивация и сфера на приложение. Научната класификация на музикалните инструменти, включва пет категории: аерофони (звукът се генерира чрез въздушна струя), идиофони (инструменти, чиито материал сам по себе си генерира звук), мембранофони (звукът е произведен от опъната кожа или друг вид мембрана), кордофони (звукът се получава с помощта на опъната струна),
електронни (те генерират звук с помощта на електрически ток). Европейската традиция е малко по-различна. Вместо аерофони се използва името духови инструменти, или още по –точно – дървени и медни духови. Кордофоните съответстват на европейското понятие струнни инструменти. Мембранофоните и идиофоните формират обща група с името перкусионни или ударни. Клавишните инструменти формират отделна категория. Клавиатурата
позволява на му
зиканта да произведе няколко едновременно звучащи тона бързо и лесно. Така тази група обединява инструменти като пианото, клавикорда и чембалото, органа, хармониума, хармониката и акордеона. Тази категория включва също и модерните клавишни инструменти. Някои инструменти стават символи на нации, а други се идентифицират с войната, духовното благосъстояние или празника.
