Той е тайнствен спътник на човека от дълбока древност, способен да оздрави или да разболее неговото физическо тяло, да събуди мечти, желания и страсти, да възвиси духа до свръхестествено, божествено ниво. Да предизвика стремеж към абсолютното, толкова силен, че да се превърне в маниакална идея.
Тъкмо тази тема вдъхновява писателя Патрик Зюскинд
да напише романа „Парфюмът”, чиято филмова версия излиза на български екран. Думата „парфюм” е производна от израза per fumun, който означава „чрез дима”, „посредством дима”. Обяснението е просто: в древността хората палели разни билки, за да доставят удоволствие на боговете с ухания дим. Най-популярни били растителните смоли и благовонните масла. За това се разказва още в епоса на Гилгамеш и оттам се разбира, че преди 5000 години шумерите мажели косите си с благовонно масло и масажирали с него крайниците си. Достоверни сведения за това, че хората са се научили да отделят ароматните вещества от растения и животински продукти, датират от V хилядолетие преди Христа. Най-старият писмен документ, в който се говори за лечебните свойства на растителните ухания, е плочка с клиновидно шумерско писмо. По същия начин върху глинени плочки от Месопотамия е записана и тайната на производството на благовонни вещества. В индоарийските Веди, които са на 3-4 хиляди години, се говори за розово и етерично масло от индийска тръстика. преди повече от 3000 години и египтяните познавали уханните смеси от мускус, амбра и дуриан. Дурианът е тропическо дърво, разпространено в Югоизточна Азия.
Египтяните се разкрасявали с различни козметични средства, използвали и освежители за дъха. Парфюмът бил едно от най-силните оръжия на ненадминатата съблазнителка Клеопатра (69-30 г. пр. Хр.). Любимият и аромат, възстановен по оцелели от древността рецепти, съдържа мирта, канела, кардамон, корен от перуника, лотос, шафран и риган. Ухаели дори платната на нейния кораб, парфюмирани с розова вода.
Флакони с благовония са открити в гробниците на Тутанкамон. Дори след 3000 години все още се усещал аромата. Мирта и тамян използвали при молитви, жертвоприношения, различни празници. По ценност тамянът бил равен на златото.
При гърците парфюмът имал различни предназначения. Те отдавали почит на падналите в битка воини, оросявайки ги с благоуханната течност.
В древен Рим за производството на благоуханни смеси доставяли рози от днешна Либия, теменужки от Атина, чаени рози – от Египет. През периода на големите морски открития от Ориента към Европа пътуват ароматни подправки, уханни балсами и есенции. Центрове на тази търговия стават Венеция и Неапол.
Важна глава от историята на парфюма пише Франция. Френската кралица Катерина Медичи (1519-1589) основава в Грас Лаборатория за производството на парфюми, а специалисти довежда от Италия. Градът си спечелва славата на световна столица на парфюма, непомръкнала до днес. През XIX век се увеличава борят на парфюмериите и развитието на нов отрасъл – за производството на суровини за индустрията за производство на аромати. Френската столица се утвърждава като най-големия световен парфюмериен център.
Как възприемаме миризмите и защо едни аромати ни успокояват, а други ни стимулират? Механизмът е общ за всички хора. Мозъкът е органът, който осъзнава мирисния стимул. Близо 30 години повече от 400 екипа невробиолози се опитват да разгадаят процеса. След повече от 10 години проучвания американските изследователи Линда Бук и Ричард Анел решават проблема, за което получават Нобеловата награда по медицина за 2004 г. Днес парфюмеристите разполагат с около 5000 класически и нетрадиционни аромата. Една парфюмерийна формула съдържа средно 100 елемента – както натурални, така и синтетични. Крайният резултат зависи от тяхното дозиране и съчетаване. До него се стига след огромен брой проби.
Парфюмът разкрива своя характер бавно, на няколко етапа. Началната нотка – „главата” се проявява през първите 15 минути на изпаряването. Тя създава първоначално спонтанно впечатление за него. През това време се изпаряват най-летливите компоненти на композицията – цитрусови, тревисти, зелени, озонови, алдехидни. Нотката на „сърцето” (средната) е ядрото на парфюма, тя определя типа на аромата. Започва да се проявява след „главата” и се задържа 3-4 часа. Тогава се проявяват всички основни аромати: фруктови, цветни, дървесни, животински и др. Крайната (базисна) нотка се усеща през последния стадий на изпаряването и се задържа 4-5 часа. Тогава обонянието ни улавя животинските, мускусните, ванилените и кехлибарените миризми.
Те осигуряват силата и трайността на парфюма. Всеки парфюм е смес от масла в алкохолен разтвор. Парфюмът съдържа 15-22% масла, тоалетната вода – 8-15%, а най-слаб е одеколонът – до 5% масла. Примери за класика в парфюмерийното изкуство са Chanel N5 и Shalimar. Основната съставка на Shalimar е ванилия. Такива ванилия може да се намери в някои гурме парфюми. В Shalimar тя се комбинира с други две важни съставки opopanax и бергамот. Opopanax, това е смола, подобна на смирна, която има сладък, балсамов аромат и заедно с тамяна, осигурява солидната ориенталска основа на Shalimar.
Жан-Пол Герлен, сътворяващ ароматни композиции в една от най-старите компании за козметика в Париж нарича парфюма „най-силния спомен”…
