Световната култура е наситена с различни произведения на изкуството, като едно от тези „съкровища” е традиционната керамична плочка „Azulezhu”, която в оригиналната си форма е оцеляла до наши дни по улиците на градовете в Португалия и Испания. Този уникален вид на декоративното изкуство отличава Португалия от другите европейски страни. „Азулежу” или „Азулейжос” произхожда от арабската дума 
„azzelij” или (al zuleycha, al zuléija, al zulaiju, al zulaco) и означава малък полиран камък. Облицовъчната керамика била известна още в древен Египет и Месопотамия. До наши дни са запазени образци на керамични плочки с тюркоазен цвят, с които били украсени помещенията в стъпаловидната пирамида на Джосер в Саккара. Този цвят, както и зеления символизирали прераждането и победата над смъртта в древния Египет. Керамични плочки били използвани и в Древния Изток предимно за облицовка на стени. През XIV век маврите пренасят тази традиция на Пиренейския полуостров. В Испания керамичните плочки се наричат „асулехос”, а в Португалия думата се произнася като ,,азулежу”.
Традиционната португалска керамична плочка има квадратна форма най-често с размери 14/14 см. Най-старите „азулежу”, датират от XV век и се намират в двореца Синтра и в манастира в Беже. Орнаментите били свързани с арабската традиция и били във формата на звезди, а по-късно се появяват и по-натуралистични изображения, в това число и човешки фигури. През ХVII век в техниката на „азулежу” настъпват изменения. Художниците започнали да използват контраста между белия и кобалтово синия цвят. Бели и сини керамични плочи са използвани при декорацията на църквата „Игрежа ду Карму” в Порто, която се явява като пример за португалския барок с елементи от неокласицизъм. Върху огромно керамично пано е изобразена сцената, свързана с основаването на ордена на кармелитите. В периода на Рококо(втората половина на ХVIII век), в колорита на плочките преобладават по-светли и нежни тонове(двореца Келуш). В църквата ,,Св. Лоренцо” в град Алмансал с красиви синьобели плочки са покрити цели стени и сводове.
На големи керамични пана са изобразени сцени от живота на свети Лавренти. С „азулежу” са украсени и външните стени на църквата ,,Св. Екатерина” в град Порту. Те покриват площ около 360 квадратни метра и илюстрират сцени от живота на Св. Франциск Асизки и Св. Екатерина. Интериорът на тази архитектурна забележителност, също заслужава внимание, тъй като в него са използвани също керамични плочки „азулежу”. Към края на XVIII и началото на XIX век в декорацията на плочките се появяват и изящно нарисувани мотиви и орнаменти, взаимствани от мозайките при разкопките в Помпей. Към средата на XIX век, този вид синя керамика се използва при украсата не само на дворци и църкви, а и за декорация на външни и вътрешни стени на различни обществени сгради и частни домове. Църквата ,,Санту Илдефонсу” на площад Батал в Порту е известна с паното си изобразяващо сцени от живота на Илдефонсо Толедски.
То било създадено през 1932г. от близо 11000 плочки ,,азулежу”. С течение на времето „азулежу” се появяват и под формата на табели с имената и номерата на къщите и улиците в португалските градове. Този вид декорация изпълнява както естетическа, така и практическа функция: през зимата предпазва сградите от влага, а през лятото изолира от горещината. Фасадите на много от сградите в Лисабон са декорирани с уникални керамични композиции, в които преобладават нюансите на синия цвят. В португалската столица се намира и Националния музей на ,,азулежу”. Експозицията му проследява развитието на португалското изкуство при изрисуването на керамичните плочки, започвайки от ранните мавритански фигури, преминава през стила „мудехар”(смес от арабско и испанско влияние) от XV и XVIвек, стига до класическите бяло-сини плочки „азулежу” от XVI-XVII век, а накрая показва и съвременните решения от XX век. Без „азулежу” е трудно да си представим Португалия. Създадени на базата на древните източни традиции за керамични плочки, „азулежу” са претърпели значителни промени през вековете, и са станали важна черта от португалската архитектура и декоративно изкуство. Ето защо едно пътуване до Португалия се превръща в буквалния смисъл в пътуване в интересния и неповторим свят на „азулежу”.
