В началото на 20 век много български учители дават огромен принос за българската просвета като издават учебни помагала, базирайки се на своя педагогически опит. Един от тях е Борис Гайдаров, учител по музика от Лом, благодарение на когото до българските ученици и педагози достигат песни, отпечатани в издавания от него сборник „Юношески другар”.
Подобно на други музиканти, Борис Гайдаров още като дете проявява интерес към музиката. Вниманието му е привлечено от самодейните музикални изяви на баща му, военния духов оркестър на града и цигулката на братовчед му, бъдещия композитор Милан Митов. Именно той е и първият учител по цигулка и нотна грамотност на малкия Борис. По това време учител в Лом е един друг голям български музикант – Александър Кръстев. Той забелязва, че в самоукия цигулар има талант. Заема се с неговото обучение и по-късно го приема в хора, на който е диригент. След като Александър Кръстев напуска Лом, неговото дело продължава Белчо Белчев, който също дава своя принос за формирането на Борис Гайдаров с Милан Митовмузикалността на Борис Гайдаров. Още като ученик той се опитва да изготвя музикални сборници, като сам изписва нотите. След като завършва гимназия Борис Гайдаров работи като учител в две ломски села. Мечтата му за обучение в Музикалната академия в Загреб е несъвместима с финансовото състояние на семейството му. Следват военни години, в които Борис Гайдаров е мобилизиран и подобно на хиляди български мъже участва в Междусъюзническата война. След раняване е освободен и постъпва като стипендиант в Телеграфо-пощенската станция в Лом. По същото време е организатор и диригент на самодейни хорове. След участие в стачни действия Борис Гайдаров е уволнен от пощата. Това засилва усещането му, че негово единствено призвание е музиката. Някогашният му учител Белчо Белчев полага основите на Театрално-музикална дружба в града. За помощник кани Гайдаров, който участва като цигулар в оркестъра, подготвя хорови и оркестрови концерти и сам преписва нотни партии за оркестъра. През 1920 г. е назначен за учител по пеене в Ломското педагогическо училище. След обучение в частна музикална академия в София, получава документ от Министерството на просветата за редовен гимназиален учител.

Обучавайки учениците си, младият учител изпитва все по-големи трудности в набавянето на музикален репертоар. Започва да търси пътища за снабдяване от западни издателства и руски източници. Тогава у него назрява идеята сам да издава песенно-нотна литература, която да задоволява нуждите на училища и читалища от хорови песни на български и чужди композитори. През март 1924 г. първата книжка от поредицата е издадена. Гайдаров я нарича „Юношески другар”. Отпечатана е в Лом, печатница на Антон Н. Димитров. В нея авторът изказва желанието си да подготвя още такива сборници: „Ако сборникът намери добър прием, ще се явят на бял свят и следващи номера, за които материалът е подготвен.” Тъй като по това време в България няма друго подобно издание, то е посрещнато с голям интерес. Борис Гайдаров започва сам да го разпространява, пише писма до училища и читалища, където го предлага и за кратко време успява да издаде още няколко книжки. Дори преиздава първата поради интерес от страна на множество абонати, които не са успели да се снабдят с нея. Подбраните песни са от български, руски и западни автори, привлечени са и преводачи за чуждите текстове. В началото на издаването материалът е предимно от чужди композитори, тъй като българските все още нямат достатъчно голям репертоар. Самият Гайдаров призовава от страниците: „ За съжаление, за сега нашата школна младеж не може да се възпитава с български художествени песни, защото тепърва те се създават. Най-богат източник е чуждото творчество. Ще се дава място и на нашата художествена песен. Желаещите композитори могат да се обърнат към редакцията.” Първи се отзовава младият тогава Петко Стайнов. В следващите години много от неговите творби се отпечатват за първи път в поредицата. Борис Гайдаров си сътрудничи с редица български композитори. Това са Александър Кръстев, Ангел Букурещлиев, Драгия Тумангелов, Добри Христов, Венедикт Бобчевски, Георги Спасов, имена, трайно оставили следа в българската музикална култура. Цялата музикална общественост подкрепя с възторг делото на провинциалния учител за ентусиазма му по създаването на така необходима литература в областта на музикалното образование. Тъй като изданието преминава границите на България в съсесдни държави, Борис Гайдаров започва да публикува в него и ноти на композитори от Балканите.
„Юношески другар” излиза в продължение на 24 години – от 1924 до 1948 г. Отпечатани са 32 сборника с над 400 песни. Полагайки огромен труд, влагайки собствени средства и огромно желание, Борис Гайдаров успява да създаде ценно за времето си помагало. Въпреки че целия му живот преминава в родния Лом, работи само в едно училище и едно читалище, Борис Гайдаров успява да прескочи границите на малкото провинциално градче и да докаже, че за отдадеността към музиката няма предел. За историята той остава учител, общественик, диригент, издател, човек, оставил своя принос за развитието на българското музикално образование.

Споделете