В праисторически времена животинските кожи са се използвали, за да се прикрие голотата и за предпазване от студа. Нека не забравяме обаче, че преденето и тъкането на вълна е започнало още около 9000 г. пр. Хр., което ги прави едни от най-древните занаяти в света. Тъкачеството създало възможност за по-голямо разнообразие. Принадлежността на човека към дадено племе можела лесно да се определи по тъканта на дрехата му, елитът на определена общност се е отличавал с по-богато облекло. Чак до средата на XX в. дрехите на човека не отразявали индивидуалността му, а по-скоро определяли позицията му в обществото.
Модата е движение и създаване на визия по съвременен начин, тя отразява времето, в което живеем, и да се надяваме, го вдъхновява. Джил Сандер
Социолози, психолози, историци, антрополози, икономисти, философи изследват модата и облеклото, за да дефинират и обяснят по-добре обществото, човека или историческото развитие. Те изучават модата като социален феномен, използвайки различни исторически материали-илюстрации, живописни платна, гравюри, кукли-модели, фотографии, първите модни списания, а по-късно – каталози на магазини, рекламни проспекти, брошури, и стигат до открития, които помагат да се разберат същността и значението на този феномен. Постепенно дрехата загубва свещената си стойност и се превръща в социална емблема.
Бурлеска
Джон Галиано е прочут с театралната си естетика и с комбинирането на две версии в едно. Той съчетава холивудския блякък с изкуството на бурлеската. Бляскавият шедьовър от фин копринен шифон, обсипан с украса от скъпоценни камъни се допълва от разрошените червени кичури и ръкавиците, които покриват лакътя. Галиано фокусира централната точка на роклята в талията откъдето свитъци тюл с пайети плъзват нагоре към раменете върху основа от сатен с телесен цвят. Подобна украса от фалшиви бижута се простира диагонално през тялото и надолу, огражда бедрата, създавайки от двете страни нещо като частичен твърд пеплум с бижута. Боядисаният ала омбре копринен шифон – с преливане на нюанси от лилаво до най-бледо розово-червено образува малък шлейф на гърба на роклята.

Малката черна рокля в киното

Една от най-известните рокли в историята на киното е черната сатенена рокля без презрамки, с цепка до бедрото и привързана на ханша с огромна панделка е по дизайн на художника по костюмите на студията “Колумбия” – Джийн Луис.  
Готика
Театърът “Гран Гиньол” разположен някога в района на Пигал в Париж се занимава с темите за отмъщението, любовта и омразата, възбуждайки публиката със своя страховит и ексцентричен свят на ужаса. Пиесите му са най-популярни през XVIII век и съдържат сцени на психологическа и сексуална заплаха, теми събрани в тази модна снимка на фотографа Крейг Макдийн. Отпуснатата поза на модела излъчва едно променливо състояние, лицето й е покрито с тюлен воал, а в ръка държи отпуснато примка на въже.

Роклята е от прозрачен черен копринен тюл на Йозеф Статкус наполовина скрива официалната бяла блуза на Никол Фари. Около врата на модела са увити прекомерно големи мъниста от шлифован черен кехлибар. Боти с връзки до прасеца посрещат гофрираната фуста от черна коприна на Шанел, носена под полата на големи червени точки на Майкъл Корс. Ръкавици от шантийска дантела покриват ръцете до маншетите на блузата. Моделът е полегнал върху постелка от черна кожа наметната върху кожен шезлонг. Представена е декаденската и разпусната елегантност от епохата на Едуард, макар че не е показана никаква плът.

Футуризъм
Прикриването и разголването са съществено свързани с идеите за модернотоДжон Бейтс тяло. По времето на “космическата” ера през 60-те дизайнерите прилагат футуристични материали като пластмасата и метала към къси, удобни дрехи, които позволяват свобода на движението. Джон Бейтс модернизира роклята като повдига линията на талията и дължината й, и по този начин очертава корема. Той прилага необикновени материали, използва плетена мрежа за да събере в едно горната част покриваща гърдите. Десенът е с геометричен мотив в стила на мавърските плочки.
През 1965 г. роклята на Бейтс е избрана за рокля на годината от Музея на модата.
Прозрачността в дрехата има много значения и промяната на нагласите спрямо нея е неизбежно свързана с културните възгледи на епохата. Когато модата е прекалено ангажирана с младежките атрибути тя се превръща в израз на модерното, отколкото на привлекателното, подобно на тази транспарентна минирокля. Вмъкнатата мрежа, която свързва горния и долния елемент на роклята осигурява приемливо ниво на изложеност във време когато дрехите са най-минимализирани. 

Пако Рабан

Прецизност
Подтикната от епохата на “космическия век”, когато Юрий Гагарин е първият човек полетял в космоса през 1961 г., футуристическата мода предлага нови материи като високо технологичните синтетични тъкани и нови методи на конструиране на облеклото. Пако Рабан избягва класическите шивашки техники и слага началото на използването на рециклирани материали, експериментирайки с флуоресцираща кожа и стъклопласт, алуминиево фолио, хавлиено жарсе, дори пред 1967 г. прави хартиени рокли. През 1968 г. патентова процеса Giffo, при който всички компоненти на облеклото, включително и копчетата, са моделирани от едно парче – иновация, която утвърждава Пако Рабан като революционер в модата.
В своята първа модна колекия от 1966 г. Рабан внася прецизността на подготовката си по индустриален дизайн. Семплата минирокля без ръкави оформена като дълъг комбинезон, е композирана от твърди дискове родоид (ацетилцелулозна пластмаса). Дискчетата са свързани чрез металически халки подобно на ризница. За направата на роклята са използвани повече металорежещи инструменти, клещи и поялник, отколкото шевна машина и конец. Дисковете са разположени така че да образуват мотив рибя кост. “Ефектът беше поразителен. Излезе модел облечен не в нещо друго, а в тънки пластмасови дискчета. Всяко проблясваше с ослепителните цветове на дъгата, скрепени в едно с фина тел”.

Споделете