Димитър Казаков – Нерон – „Завещайте любов!”

Димитър Казаков-Нерон е роден на 22 юни 1933 г. в с. Царски извор. Рано остава без баща. „Първите ми контакти сДървопластика изкуството, разбира се, не са с професорите в Академията. Един пролетен ден баща ми сграбчи шепа червена пръст, с която зидахме къщата, и направи пред очите ми едно конче. Това беше първият ми урок по изкуство, по скулптура и този урок е може би най-същественият за мен. Най-добрият професор като че остана моя баща”.
През 1949 г. художникът напуска селото си и тръгва както казва „след съдбата си”.Бях човек без баща, човек без бъдеще.
Потомките на Орфей, 1982„В творчеството си ползвам моите детски впечатления от родното село. Рисувам чрез спомените, утаени в душата ми от онова време. Защото художникът – това е неговото детство”.
През 1950 г. Казаков постъпва в първия випуск на единствената в страната Художествена гимназия в София. Завършва я с отличен успех, похвална грамота и с блестящо изпълнена дипломна работа „Изневяра” – рисунка с въглен (50х70).
При второто си кандидатстване в Академията е приет с отлична оценка и се записва във Факултета по графични изкуства. По време на обучението си художникът търси нови форми на изказ. Колегите му разказват за какви ли не негови хрумвания и експерименти. Прави етюди с калиграфско мастило като използва различни цветове вакса за обувки. Проф. Евтим Томов, курсовият му ръководител е вдигнал ръце от него и внася доклад в академичния съвет за изключването му. Повечето от преподавателите му не го приемат сериозно, отнасят се пренебрежително с него. Да презаписвам всяка година, за мен това беше нагла инквизиция. Някъде професорите ми пречеха, но никога не ми помагаха. Незнайно защо, не ме обичаха… Носех един огромен талант, а те се плашеха от това…


По време на следването му по-малко известно е заниманието му с реставрация. Казаков с голямо усърдие реставрира силно повредените стенописи на църквата „Св. Йоан Богослов” в Земенския манастир. Следват фреските на „Св. Стефан” в Несебър и Костницата на Роженския манастир.
Точно в Академията получава прозвището си Нерон от своя приятел Тодор Балев, който оприличава бретона на хвърлящия в пещта на това учебното заведение въглища с римския император Нерон.
В края на следването си, през 1964 г. художникът прави първата си изложба с живописеца Михалис Гарудис. В нея той показва графики и рисунки. По-късно двамата участват в национална обща художествена изложба, където получават награди като ярки млади дарования. Приемат ги в СБХ.
През 1965 г. Казаков завършва Академията и заминава за Пазарджик, където е разпределен. Започва работа в ТПК „Изкуство”. За този период колегата му Борис Резов казва „…Той беше моята Академия. И до днес Казаков си остана едно тайнство за мене. До каквото се докоснеше, правеше го като някакъв магьосник, колкото и странно да звучи това. Гледахме го в ръцете, как от нищото правеше изкуство…”
Димитър Казаков-НеронВ Пазарджик Казаков експериментира с различни техники. Създадените творби от релефна дървопластика представя в изложба през 1972 г. Владимир Свинтила произнася слово на откриването й.
Обаче магията на живописта все по-силно и по-силно привлича Казаков и той ще и остане подвластен до края. „Да зарежем графиката и да правим живопис” – казва той на своя състудент Румен Скорчев. От пазарджишкия период на художника се открояват неговите неповторими живописни картини върху дървени плоскости. „Техниката му е своеобразна – с постни бои и маслени лакове върху дърво, с фосфоресцираща жълто-червена колоритна гама на тъмни фонове, с драскана рисунка и восъчна фактура, от което картините му добиват иконна патинираност…” (Кирил Кръстев).
През 1972 г. художникът напуска Пазарджик и се установява със семейството си в с. Божурище, където живее до края на живота си. До 1977 г. е художник във Военния завод, а от 1978 г. преминава на свободна практика.
Първото телевизионно интервю на Димитър Казаков е взето от проф. Аксиния Джурова и Кеворк Кеворкян. Излъчено е през 1979 г. Това прави художника известен сред по-голям кръг хора.
Рисувана керамикаПрави над 40 индивидуални изложби в България, Европа, САЩ, Африка и Азия. Голям интерес предизвиква изложбата му на „Раковски” 125. Сред представените картини са „Художникът и моделите”, „Рождение”, „Семейство”, „Лазаровден”, „Жена и природа”. Сред гостите, които присъстват са Жан-Мари Дро и Дора Валие. Изложбата е открита от Аксиния Джурова и има голям успех. За няколко дни са разпродадени почти всички творби от нея. На подобен интерес се радва и издадения каталог към изложбата.
Художникът е канен за участие в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург. Творби на художника са представени в Лувъра, в музея „А. С. Пушкин” в Москва, в Императорската колекция в Токио.
През лятото на 1982 година Жан-Мари Дро със свой екип и с участие на Аксиния Джурова заснема в България пълнометражен филм за Казаков, включен в популярната телевизионна поредица на френската програма Antenne 2 „Художници чародейци на нашето време” – заедно с Хенри Мур, Хуан Миро, Марк Шагал и др. Жан Мари-Дро заявява: „След Жорж Папазов Димитър Казаков-Нерон е най-яркият представител на модерното изкуство в България”.
Димитър Казаков-Нерон е изключително щедър човек. На всички подарява картини и рисунки – на приятели, почитатели, лекари, семейни познати, фотографи и др. Никой не си е тръгвал от ателието му с празни ръце.
Раздумка - акварел, 80-те години на ХХ векПо-големи негови дарения са: от края на 1985 г. – 45 живописни творби, графики и рисунки за реставрираното старо училище на П. Р. Славейков в Трявна; през 1989 г. 185 графики и рисунки и 95 керамични пана за Архитектурно-историческия резерват „Вароша” (Ловеч).
Художникът боледува от тежка астма. Това го принуждава да спре да работи живопис, заради изпаренията от грунда и боите. Затова започва да работи само с акрилни бои и акварел. Обръща се и към скулптурата, дърворезбата, и декоративна пластика. През последните си години създава над 300 скулптури.
Димитър Казаков-Нерон пише стихове. Неговите спомени, писма, интервюта, есета, бележки и поезия са публикувани в две книги „Паспорти на годините” и „Знаци на моето аз”. „Думите, написани в тетрадките, не са за публикуване, а за паспорти на годините, в които мислех все по-различно, и като синхрон на рисувателната ми дейност” (Димитър Казаков, март 1982 г.).
Художникът почива на 16 януари 1992 г. на 58 години в разцвета на творческите си сили. За съжаление творчеството, което оставя не е съхранено изцяло.


Казаков има уникален талант и своя особен и неподражаем стил. Експериментира с графичните и живописни техники, използва различни материали – хартия, платно, камък, глина, керамика. Любимите му теми са за жената, олицетворяваща Богинята майка, за водата и чешмата като извор на живота, за ябълката. Художникът пресъздава в картините си редица наши фолклорни празници и обичаи и остава трайно свързан с традиционна ни култура: „Мисля, че моето изкуство… носи обобщения за народния живот и бит, всяка брънка от него има връзка с древността на народния гений… Мощно ви зова напред, в квадрата на рисуваното платно. Надничат там безкрайни светове и други планетарни системи със своята непонятност. Маите, ацтеките, Великденските острови, прозира също Крит, Микена, Вавилон и образите техни в този квадрат рисувано платно предлагам”.

Етикети:, , ,

Публикувано на: 22 юни, 2022 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството