Създаването на художествени предмети от изхвърлени или плаващи дървета, клони и корени e известно като “driftwood art” – (drift-течение, wood-дърво). Някои скулптори използват тези причудливи природни материали, за да сътворят интересни обекти. Тази статия е посветена на двама от тях, работещи абсолютно независимо един от друг.

Джеймс Доран Уеб  прекарва  ранното си детство в  Девън Великобритания. Родителите му пътуват много до различни краища на света  в търсене на изкуство и антики. Плановете му за изучаване на историята на изкуството  се отлагат, тъй като  Джеймс се заема с бизнес с антики на пазара `Портобело` в Лондон. `Портобело маркет` в Западен Лондон е един от най-известните улични пазари в света. Това е популярно място за развлечения, както за лондончани, така и за туристи от цял свят. Най-оживено на “Портобело роуд” е в събота, когато цялата улица е завзета от сергии, предлагащи антики, хенд мейд облекла и разлилични аксесоари. През 1989 г. Джейс  Доран  заминава за  Филипините.  Там той е очарован от плажовете, дивата природа и най-вече хората с естествения си талант за цвят и артистичност. През 1990 г. създава фирма, която проектира и произвежда дървени предмети за продажба в Европа и САЩ, като кутии и рамки за картини, инкрустирани с черупки и мрамор, големи хартиени маси, фини мебели от дърво. В началото на 2000-те, Джеймс Доран-Уеб започва да  експериментира и да създава животински скулптури от `плавеи` – изхвърлени на брега плаващи дървета, клони, корени . Творецът трансформира `плавеите` в красиви скулптури на същества, които сякаш се движат. Зайци, коне и птици в размери по-големи от реалните, които изглеждат все едно са в момент на подскок, галоп или полет.

Уеб имитира козина или перушина, като съединява много малки части от предмета, който обработва. Така създава енергичните линии, които имитират движение и пораждат драматично чувство. Джеймс Уеб изработва скулптури от `плавеи` от 2000 г. насам, дори прави самостоятелна изложба и творбите му са представена в „The Contemporary Fine Art Gallery Eton“ в Лондон. Подобно на него унгарският художник Тамас Кания, намира материали за произведенията си по крайбрежието на Дунав. Природата му дава специален и уникален материал за творчество, чиито граници не могат да бъдат очертани от никоя рамка. В привидно обикновените дървени пънове, изхвърлени от реката и изсушени от слънцето, от клоните и различните по големина парчета дърво той вижда това, което другите не забелязват. Скулпторът поставя творенията си сред дивата природа. По този начин те намират най-подходящото си и естествено място, тъй като са част от  нея. Самият изглед, текстурата, цветът, разнообразните големини и размери  на старото дърво формират практически завършените скулптури. Понякога художникът ги допълва с камъни, вмъква “зъби” от остри клони в челюстите им, добавя сухи треви.

Споделете