Фред Астер е роден на 10 май 1899 г., по произход е австриец. Истинското му име е Фредерик Аустерлиц, но предпочита по-краткото и изразително Фред Астер. Танцува от 5-годишен, а през 1912 г. дебютира в конкурс за бални танци, партнирайки на по-голямата си сестра Адел. Върху блестящия паркет в огромната зала момчето изпитва чувството, че се намира в някакъв вълшебен свят. Фред решава, че на света няма по-щастливи хора от танцьорите и актьорите. От този момент той се устремява към своята мечта. За първото си прослушване в „Метро Голдуин Майер” чака повече от година. Научава два дълги лирични монолога, дълго избира песен и още по-дълго измисля оригинален танц. Вече е участвал в няколко успешни мюзикъла в Лондон и Ню Йорк. Конкурсът е за роля в нов водевил, но кльощавият дългокрак младеж с неизразителна външност не отговаря на представите на журито за героя. В досието му е отбелязано: „Лошо играе, лошо пее, малко танцува…Не става”. Въпреки това продължава да ходи по кастинги и да участва в масовки. Най-често играе пияници, просяци, старци.
Виждайки Астер на снимачната площадка, Джоан Крофорд, вече звезда, попитала помощник-режисьора: „Що за птица е този?. „Актьорче някакво„ – отвърнал той. „Май че има епизодична роля в новия филм.”. „Та той става само за бостанско плашило!” – отвърнала Джоан. Младежът, който се разхождал напред-назад, изглеждал забавно: огромни изтъркани обувки, възкъси панталони, износено не по мярка сако, стара шапка. Актрисата му се представила: „Здравейте, аз съм Джоан Крофорд.” Младежът и се поклонил като в дворцова зала: „Много ми е приятно, мадам, аз съм Фред Астер. Ще играя клошар и сега му измислям танц. Съгласна ли сте да ми партнирате няколко минути?”. Джоан, кой знае защо, приема и двамата се понасят в шеметно темпо. Това не е просто танц, а истински спектакъл. „Вие сте достоен за нещо повече от епизодични роли” – казва тя. Ще говоря с режисьора. Мисля, че в „Танцуваща дама” ще се снимаме заедно”. Фред наистина получава ролята (1933 г. ). И така започва кариерата му в голямото кино.
Следващият филм на Фред Астер – вече с голяма роля, макар и все още второстепенна, е
„Излитаме за Рио” (1933 г.). В него има възможност да покаже, че е актьор от класа, който умее да пее и танцува. Фред получава възможност сам да избере партньорката си. Прослушва десетки актриси, но не одобрява нито една. Изискванията му са много високи. Продуцентът Джак Оуен му представя Джинджър Роджърс – невисока миловидна блондинка, играла вече в няколко водевила. Поради нерешителността на Астер, режисьорът наема актрисата. Фред освирепява, че е поставен пред свършен факт. Цял месец репетират „Кариока”, но според Фред не се получава нищо. А тъкмо този танц е кулминацията. С него героите се обясняват в любов. „Кариока” става най-популярният танц в Америка. Появяват се стотици 
школи, в които курсистите учат този танц. Одри Хепбърн заявява: „Астер научи Джинджър да разбира езика на танца, а тя придаде на този танц чувствена красота”. Фред осъзнава, че е бил несправедлив към своята партньорка. От 1934 до 1939 г. Фред и Джинджър се снимат в 9 филма. За 5 години няколко пъти се разделят и събират, но никога не им е скучно заедно. В „Кралска сватба” Фред изпълнява прочутия си „Танц върху тавана”. Той открива танцово студио „Фред Астер”. През 1949 г. двамата снимат последния си общ филм „Семейство Баркли от Бродуей” – единствената цветна продукция на двете звезди. Фред танцува за последен път на 77 години в мюзикъла „Развлечението”. Десет години по-късно великият актьор умира от пневмония.
