Отдел “Изкуство” ви кани да присъствате на кинолектория
„ОСОБЕН ПОГЛЕД” с творчеството на Андрей Звягинцев
На 12 юли в 10.00 часа отдел “Изкуство” ще бъде домакин на кинолектория, посветена на интересния творчески път на руския режисьор Звягинцев, който бе отличен с награда от Кан – 2014 за филма „Левитан”. Модератор на събитието е театралният режисьор и критик Елица Матеева.
Андрей Петрович Звягинцев е роден на 6 февруари 1964 г. в Новосибирск. През 1984 г. завършва театралното училище в родния си град, а през 1990 г. актьорско майсторство в ГИТИС. Като актьор играе предимно в независими театрални проекти и в няколко руски телевизионни сериали. 2000 г. дебютира като режисьор в телевизията, но пълнометражната му първа творба „Завръщане” от 2003 г. му носи неочаквана слава – попада в официалната селекция на фестивала във Венеция и печели „Златен лъв”, награда за най-добър филмов дебют и награда „Феликс”. След това отличие, Звягинцев реализира филма „ Изгнание” от 2007 г., който се сдобива с награда на федерацията на руските киносалони, която определя филма за най-добър филм от руския киноафиш.
Кинотворбата му „Елена” от 2011 г. получава награда на журито в конкурсната програма „Особен поглед”- Кан, Гранд-при от фестивала в Гент, руската награда „Ника” в категория за най-добра режисура. След кастинг за главната мъжка роля е избран режисьорът на филма „ Белоруската гара” – Андрей Смирнов, а главната женска роля е поверена на Надежда Маркина. Смирнов и Маркина са актьори от талантливата стара руска кино – гвардия.
Филмът е пестеливо и статично заснет, тук статиката е език, отношение, безмълвен коментар. В този филм властва
някаква особена скандинавска атмосфера, отчужденост, хирургическа безпристрастност и пустота. Елена и Владимир са възрастни съпрузи. Тя е бедна, а той е богат, но се отнася към всеки разход с педантичност.
Тя има син от предишен брак, а Владимир – дъщеря. Младите си приличат, защото независимо липсата или присъствието на пари, те са като зомбирани консуматори. Синът на Елена очаква майката да оправи социалния му статус с пенсията, която му дава, макар че той има две деца и трето на път, а Катерина – дъщерята на Владимир, е на ти с алкохола и дрогата. Младите не поемат отговорност за собствения си живот и отказват да открият неговия смисъл.
„Елена” е поредната източна пиеса за хората на Прехода, в който между богати и бедни няма никаква разлика. Не можеш да ги трогнеш с истории за великото в човека и възвишеното в живота. А някой бе казал: „Човек – това звучи гордо!”? Днес човек се трогва само от присъствието на пачки, банкноти и храна.
Надежда Маркина е уплътнила максимално своя персонаж, дори когато извършва престъпление жестовете й излъчват достойнство, но всъщност всеки родител би направил грях заради децата си, нали?
„Елена” е единственият (за сега) руски филм със специално писана музика от американския композитор, майсторът на минималистичното в музикалната форма – Филип Глас.
