Ex libris – от знак за собственост към белег за индивидуалност

Екслибрис  (лат. еx libris- “из книгите на …”) – e книжен знак, с формат 50х70 мм, художествено изпълнен с графичните способи за гравюра на метал, на дърво, литография, който се поставя на вътрешната страна на корицата или на заглавната страница, показвайки чия собственост е книгата. Екслибрисът е графичен жанр. Освен наслова „Еx libris” и името на собственика на книгата полето на екслибриса  е украсено с рисунка с разнообразна тематика – хералдични мотиви, герб или някакво символично изображение, което подсказва професията и интересите на собственика на книгата. Първият екслибрис датира от времето на фараона Аменофис III (1400г. пр. н. е.), чийто текст е написан с йероглифи на фаянсова плочка.  Друг известен екслибрис от античността е на Ашурбанипал, чийто текст гласи: „Притежание на Ашурбанипал, цар на света, цар на Асирия”. Интересни като стилистика са и индийските екслибриси, които са на основата на калиграфското изкуство. В центъра на изображението обикновено стои слънчевият диск, стилизиран до цвете. В Европа екслибрисът се появява в края на 15 в. в Германия и Швейцария, а в началото на 16в.  и във Франция, Италия, Чехословакия и т.н. В историята на германското изкуство майсторите, занимаващи се с изработване на екслибриси, са наричани малки майстори (klein Master), но произведенията създадени от тях, са уникални както по техника, така и по художествен дизайн. Велики майстори на германския Ренесанс работили по създаването на екслибриси са: Албрехт Дюрер, Ханс Холбайн младши, Лукас Кранах старши и др. В старинният екслибрис, често присъства  пищно нарисувана рамка, придружена от някакъв латински девиз и в книгата, каквото и да е тя,  това носи дух на тържественост и  строгост характерна за  бароковите и класическите издания. През 19 в., когато изкуството за украса на книгата добива широко разпространение, екслибриса е в голям разцвет. Често изображението на екслибриса е обвързано с името на собственика на печатното издание. Този тип екслибриси са били изпълнявани с мастило. В екслибрисите присъства и фигурата на човека, в компания на диви животни – мечки, елени и други. Често срещани са и екслибриси, в които има няколко човешки фигури, преплетени около някакъв символ – планетата земя, книга, слънце и др. Срещат се екслибриси със символи от различни азбуки, монограми, които съответстват на имената на собственика на книгата. Самото изображение обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това от съществено значение е и шрифтът на надписа. Изкуството на екслибриса  зародило се през древността, преминава през дълъг път на развитие, преживява особено силен подем в началото на XX век.

Бързото развитие на графичните техники и художественото оформление на книгите допринася допълнително за развитието на екслибриса, обогатява го с нови стилистични, сюжетни и артистични елементи, превръща го от знак за собственост, в знак за индивидуалност. Намесата на колекционерите, които издирват, проучват и систематизират историята на екслибриса, а също поощряват производстото му, довежда до обновяване на екслибрисовата символика. В наши дни екслибрисът е загубил практическото си приложение – да посочва чия собственост е книгата, а се превръща в малка графика за размяна, показване на изложби и отпечатване в албуми. Най- активна в тази насока е Международната федерация на екслибриса, която урежда международни конгреси и изложби, обикновено с тематична насоченост(дървото в екслибриса, еротичните мотиви и т.н.).

Екслибрисът в България

Историята на българския екслибрис е слабо проучена. Първият запазен художествено изработен екслибрис е от Кръстьо К. Тачев и е поместен в книгата на А. Протич „Ева”(1907г). През 20в. бълг. екслибрис съществува във всичките си разновидности – от най-примитивните надписи и печати до прецизни гравюри от най-известни графици. В първата половина на века най-сериозен е приносът на Васил Захариев, който изработва първият си екслибрис през 1915г.  и е първият бълг. художник участвал в международна изложба – изложба на славянския екслибрис (1923г.) в Загреб. Наред с него в областта на екслибриса правят опити и други художници – Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Анна- Крамер-Бехар и др. В днешно време наред с постоянните творци на екслибриси – Пенчо Кулеков и Митко Бакалов, принос в жанра дават и едни от най- известните ни графици – Георги Пенчев, Жана Костуркова, Румен Скорчев, Кирил Гюлеметов, Борислав Стоев Стоимен Стоилов и мн. др.

Етикети:, , ,

Публикувано на: 11 март, 2019 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството