Гошка Дацов – художникът символист

Да даде човек пълен и изчерпателен образ на Гошка Дацов като художник, разполагайки само с няколко фотографски снимки, един изложбен каталог и с онова, което е запазила паметта, е твърде рисковано. И все пак и малкото разполагаем материал е достатъчен да разкрие една богата натура на художник, сложил вече основите на една обещаваща значимост” – Н. Т. Балабанов

Гошка Дацов е роден на 9 април 1885 г. в София. Негов учител по рисуване е художникът Георги Евстатиев. След завършване на гимназия по препоръка на проф. Иван Шишманов и Георги Евстатиев, Гошка Дацов учи живопис в Художествената академия в Рим. Посещава Париж и Брюксел, където оформя своя художествен мироглед. За първи път се представя пред българска публика във Втората изложба на южнославянските художници в София (1906 г.). Критиката забелязва участието му в Обща художествена изложба на дружество „Съвременно изкуство” през 1907 г. и пише за него като за млад и даровит артист, чийто прогрес е явен.

Художникът свързва творчеството си с литературата, участвайки в символистичните списания – „Листопад” и „Бисери”. През м. май 1914 г. в Постоянната галерия на ул. Аксаков (София) представя изкуството си – такова, каквото го разбира и чувства самият той в първата си самостоятелна изложба. Уредена с много вкус привлича вниманието на публиката, „която за онова време се показва много щедра и внимателна към работите на изложителя” – още първия ден са откупени 35 работи. В експонираните 115 картини, проличава блестящият колорит и оригинален замисъл на темпераментния художник-поет, надарен със силно чувство към физическата красота и голямо творческо въобръжение. Изложените творби са с оригинални сюжети, почти всички символични. В избора на темите и начина на третиране проличава лирика в автора, „който за сметка на чувството и бляна жертва понякога действителността.”

„Голяма свежест на боите, смели контрасти, нежни тонове, в които са издържани цели части, с вкус съпоставени към останалите колоритни петна в картината са едно голямо качество, което не всеки художник притежава.”(Е. Консулова-Вазова)

В каталога издаден за тази изложба се срещат следните характерни наименования: „Терзания”, „Саломе”, „Маски”, „Зла мисъл”, „Буря”, „Тъга”, „Изоставена”, „Лудата” и др. След постигнатия успех в изложбата, Дацов се залавя с още по-голяма енергия да разработва сюжети от любимата си област, но обявената Първа световна война прекъсва заниманията му. Постъпва в армията като военен художник при Шеста бдинска девизия. Отдавайки своя дан за Отечеството, Гошка Дацов почива на 8 октомври 1917 г. в с. Загориче (Битолско). Оставя голям брой скици и етюди от различни моменти на военния живот, между които и няколко недовършени маслени картини. Всичките 235 са събрани и изложени в посмъртна изложба в София, устроена от специален комитет през 1922 г.

През краткия си живот Гошка Дацов е носител на художествени идеи и естетически принципи – нови за художествената среда в България. Насочва своето духовно призвание към символизма, което по това време не е достатъчно ясно за голяма част от колегите му, обаче скоро е оценено дори и от непримиримите му противници. „В изкуството той е самотник. Попаднал в една среда, свикнала да преценява творчеството с критерия и разбиранията на традицията.”

Оригиналността му проличава в редица негови творби, издържани в приятни хроматични съотношения. При Гошка Дацов понятието за форма е относително, което служи на художника като изразно средство на жива поетична мисъл. Това проличава особено в стремежа му да покаже повече чувството, а не формата т.е. идеята, а не материята на сюжета.
За съжаление той не успява да покаже цялата сила на творчествто си и да развие в пълнота своя талант, но неговото изкуство притежава богато идейно, сюжетно и тематично разнообразие. „Той като да бе пратен от съдбата само да посочи нов път в изкуството и да разкрие съкровищницата на своята душа.”

За статията са използвани материали от сп.Художествена култура” (1927-1928), „Завети” (1938) „Художник” и „Седмица” (1914).

Етикети:, , ,

Публикувано на: 2 април, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Българското изкуство в старата периодика