,,Having blues” или да те обхване тъгата…

Роден в делтата на Мисисипи, в този тайствено замъглен свят, пропит с цигарен дим и провлачен китарен звук,   т. нар. ,,the blue devils (буквално сините дяволи)”,  успява да се промъкне през тайните входчета на лабиринта, наречен популярна музика . Фразата „having blues” – (Да те обхване тъгата) идва от XVIII век от Англия, където я употребявали основно като жаргон вместо популярната дума  ,,меланхолия”.Но това е  най-вече онази тъга, породила блуса, музиката, разказваща за живота, работата, любовта, неволите и поезията на  ,,свободния черен човек”, търсещ своя дом след края на робството и Гражданската война. Между 1915 и 1970 повече от пет милиона афроамариканци напускат полетата от всеки един край на американския Юг и потеглят по мисловно набелязания си път на Север, към големите градове на САЩ. Така се ражда невидимата ,,магистрала” на блуса. Тя извира от Мисисипи – Ню Орлийнс и Мемфис (родното място на рокендрола), продължава по течението и води към Чикаго, меката на блуса. По своя път през Алабама, Луизиана, Арканзас, Тенеси, Мисури, Индиана и Илиноис блусът е съхранявал всяко късче от енергията, културата и духа на чернокожото население на Америка. Доживели бленуваната свобода, някогашните роби трудно намират своето място в един променен свят. Техните песни, първоночално изпълнявани без акомпанимент, са пронизани от чувството на тъга и безнадежност. По-късно те започват да се изпълняват с акомпанимент на китара или устна хармоника – двата музикални инструмента, които пасват най-добре на лиричната напевност на блуса. В началото на ХХ век той намира своя баща и закрилник в лицето на Уилям Кристофър Хенди. Чернокожият музикант е запален почитател на негърската музика, от която черпи своето вдъхновение. Той записва и обработва стотици негърси песни, от които сглобява първите блус мелодии. Хенди е първият блус композотор, който създава 12-тастовата схема на класическия блус.  1912 е велика година в историята  на музиката – бащата на блуса издава на ноти първото парче, озаглавено ,,Memphis Blues”. С него се полага началото на стила, станал основа на съвременната музикална култура. Няколко години по-късно излиза и първият  запис на плоча. Това е ,,Crazy Blues”, изпълнен от Мейми Смит. Допреди това блусът се предава от уста на уста, като сред изпълнителите изпъкват имената на Ма Рейни и Беси Смит. По време на голямата депресия блусарите бягат от Юга и нападат големите градове на Севера. Чикаго се превръща в Меката на родилия се на юг стил.  През 40-те години той получава небивала популярност благодарение на радиостанциите, които се множат из цяла Америка. Най-известното име от този период е това на Би Би Кинг. След  1950 година започват да се използват електрически китари, с помощта на които се създава модерния блус, който има огромно влияние върху развитието на модерната американска музика. Европа също започва да проявява интерес към новото явление, като блусът намира особено благоприятна почва на Острова, където се развива неговият бял вариант.

Най-ярките имена от тази страница на историята на блуса са Ерик Бърдън, Джон Мейъл, Грейъм Бонд и др. Излишно е да се споменават и легендарните ,,Ролинг стоунс”, и Ерик Клептън. През  70-те и 80-те години блусът си остава едно от основните течения в американската музика, макар и в класическия си вариант да не е толкова популярен. 90-те години са белязани от носталгията по ,,стария тип блус”. Големите музикални компании се възползват от навлизането на дисковете, за да издадат наново, с едно по-добро качество, класическите блус хитове. Макар в последните години интересът към блуса да е понамалял, той продължава да бъде извор на нови течения и настроения на музикалната сцена. Блусът може да се променя и развива, но не и да отмре, защото пресъздава цялата гама на човешките емоции – от отчаянието до нирваната. Блусът е явление, зародило се в потиснатите души на американските чернокожи, покорило целия свят и създало една нова култура, чиито резултати са кънтри музиката, соулът, попът и рокът.

                                                                      

Етикети:, ,

Публикувано на: 10 април, 2019 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството