История на етикетите

Етикетите заемат важно място сред полиграфическите изделия. Творци като Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Марк Шагал и др. са създавали етикети. Във времето са се появили колекционерски течения, свързани със събирането на етикети.
Първообразите на етикетите са парчета папирус, завързани към пълни с вино, масла и др. амфори. Те са се появили преди 3000 години в древен Египет. Предполага се, че думата етикет има френски произход и те се използвали основно за френски стоки (вина и козметика).
Като древни етикети се възприемат и надписите, направени върху глинени, керамични или други съдове и върху тънки лентички оловно фолио, които се използвали в древен Рим. Тяхното предназначение било не само защита на стоката, но и показване на нейния произход. В древен Китай тази функция изпълнявали восъчните печати. Първоначално етикетите са се създавали от различни материали, поради липса на универсален, какъвто по-късно става хартията. Като алтернатива бил използван пергаментът.
Началото на хартиеното производство и книгопечатането (Гутенберг) позволило отпечатването на черно-бели етикети. Литографията и цветният печат станали причина за появата (1880) на първите цветни хартиени етикети. С тях търговците, производителите на вино и фармацевтите от Стария континент подчертавали произхода и уникалността на своите стоки.

Разбира се, производителите се интересували и от възможността да защитят продуктите си отВинен етикет от Пабло Пикасо фалшифициране. С това се заели специалистите по патентно право. През 1883 г. била създадена така нар. Парижка конвенция, регламентираща промишлената собственост. Благодарение на нея етикетите намерили своето място като отличителен знак, върху който по силата на закона трябвало да бъде помествана информация, имаща за цел защитата на стоките от фалшифициране. След 1905 г. офсетовият печат се наложил като водеща технология за индустриално тиражиране на етикети. Формата характерна за етикетите от XIX в. била правоъгълна или овална с еднотипна информация. В последствие се появили орнаменти, винетки и графични изображения като митологични образи, битови сцени и др. За да отличат своите продукти от тези на конкурентите, производителите използвали различни печатни технологии като офсет и техника за довършителна обработка като Винен етикет от 1905 г.перфориране, лакиране и др.
Основните видове хартиени етикети са кръгли, лицеви, контраетикети.
Кръгли – с контур във вид на затворена лента, обгръщащи опаковката или продукта от всички страни по кръга. Най-често приложими в бутилиращата индустрия (за безалкохолни напитки, минерална вода и др.).
Лицеви – разположени върху лицевата страна на стоката, като правило съдържащи името на продукта, марката и производителя.
Контраетикети – позиционирани на гърба на продукта (опаковката), съдържащи допълнителна информация за производителя, указания за съхранение и др.
Дълго време в алкохолната индустрия се използвали етикети, чийто дизайн не бил подчинен на определени правила. Върху винените етикети например се отбелязвала годината на реколтата. През XIX в. започнали да се появяват надписи, които показват вкуса на виното, неговия вид (сухо, сладко, полусухо), както и информация за производителя.

Етикети:,

Публикувано на: 3 януари, 2019 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството