Историята на рисуването върху коприна

Батик е древен метод за цветно рисуване върху тъкани. Думата е с явански произход и производна на думите амба (“пиша”) и титик (от индонезийски “точка”). Той е наречен траен метод, защото традиционно е бил използван горещ восък, за да проникне през тъканта и да я предпази от боята. Така благодарение на восъка се контролира оцветяването. В днешно време восъкът се използва за контур. Батикът е модерна и много лесна техника за използване на бои. Ранни данни за батик са открити в индийските скални рисунки. Ленени дрехи, украсени с рисунки са открити при разкопки в Египет. Те датират от 5-ти век пр. хр. В тракийските гробници (от 15-14 в. пр.хр.) по българските земи са открити рисунки на знатни тракийци, чиито дрехи са били украсени с изящни рисунки. В Япония са открити копринени паравани от 8 в., изработени от китайски художници. Предполага се, че батикът е създаден в Китай около 581 г. и пренесен в Япония, Централна Азия, Средният изток и Индия по пътя на коприната. Методът е бил приет и приспособен най-ентусиазирано в Индонезия. На остров Ява изработват меденият съд, в който се поставя разтопеният восък, с който се рисуват разделителните линии и различните фигури. Инструментът се нарича кантинг, а техниката е прилагана върху материи от естествена коприна, памук и лен. Дрехи в стил батик са националната носия на остров Ява. Старият батик е бил изпълняван от малки точки восък, които са били правени върху материята. През 13 в. това изкуство е било силно развито като е служело за развлечение на жените с благороден произход. Месеци наред те рисували едно парче плат, подобно на европейските аристократки, които бродирали за развлечение. В Индия, където вместо копринени платове са били използвани памучни, производството на батик достига разцвета си през 17 и 18 векове. Има множество техники за рисуване върху плат. При техниката на запазване на цвета на плата, предпазваме от оцветяване определени площи, които искаме да останат бели. По този начин се получава така наречената рисунка „негатив”. Някои техники са Восъчноустойчива техника, Ефекта на смачкания плат, Техника имитирща восъчен батик и др. Лесна техника е Безразборното изливане на восък, чрез което се правят случайни фигури, а след това се нанася боята. Резултатът е интересен рисунък от случайното смесване на поставените бои. При техниката на скритите фигури се използват бои в спрей и шаблони с интересни форми. Когато платът изсъхне и се фиксира се създава илюзията за вътрешни фигури, вградени между пластовете боя. С техниката на солта или така наречената кристална техника се постигат специални ефекти и се използват наситени цветове. Главният принцип на техниката на кристалната сол е, че солта привлича и попива влагата. Когато кристалната сол се поставя върху прясно нарисувана коприна, солта привлича влажната боя от различни посоки и създава спираловидни форми. Тази техника се използва основно, когато се рисува на големи площи. Други техники са изливане на боя върху плата, смесване на боя върху стъкло, техника мокро към мокро и смесена техника. Чрез метода батик може да се изработват картички или да
се изрисуват копринени калъфки за възглавници. Днес има модерен и лесен начин за рисуване върху коприна. Създадени са специални бои на водна основа, които могат да се нанасят върху копринения плат с четка или валяк и се фиксират с ютия. Така рисуването върху плат вече не е приоритет само на художници заради сложната техника.